Колебливо сложи ръце на гърба му. Мускулите около гръбнака му бяха твърди и потръпваха под копринената пижама. Той отново изръмжа при докосването й. Явно харесваше ръцете й върху тялото си. Тя се почуди какво ли е усещането до голата му кожа и в този миг той свали пижамата си.
Той се протегна, хвана дланта й и я намести между телата им. Върху него.
И двамата шумно поеха дъх, когато го докосна. Тя беше искрено изненадана от топлината и това колко твърд беше. И от размера му… Също и от мекотата на кожата му и енергията, криеща се в тялото му. Тя го притисна интуитивно, а в бедрата й се разля изненадваща топла вълна.
Само че тогава той извика и тазът му се задвижи, а онова, което беше в ръката й, взе да потрепва. Отнякъде се появи топла течност и заля корема й.
О, Скрайб Върджин, нима го беше наранила?
Фюри се събуди, лежащ върху Кормия, с ръката й върху члена му и той достигащ до кулминацията. Опита се да възпре тялото си, да обуздае еротичните токове, които бушуваха в него, но не можеше вече да се контролира и се изпразни върху нея.
В мига, когато всичко свърши, той се отдръпна. И тогава нещата се влошиха.
— Съжалявам — промълви тя, ужасено втренчена в него.
— За какво? — По дяволите, отговори й троснато, а той беше този, който трябваше да се извини.
— Нараних те… започна да кървиш.
Мили боже.
— О… Това не е кръв.
Дръпна завивката, за да стане. Осъзна, че е напълно гол, и разрови чаршафите в опит да открие пижамата си. Грабна я, хвана бастуна си и се запъти към банята за кърпа.
Когато се върна, само можеше да си представи как тя копнее да се отърве от полепналото по нея. Беше я изпоцапал.
— Нека… — Видя захвърлената на пода завеса. Страхотно, тя беше гола. Фантастично. — Всъщност по-добре ти сама…
Той погледна встрани, докато й подаваше кърпата.
— Вземи. Използвай я.
С крайчеца на окото си наблюдаваше несръчните й движения под завивките и се погнуси от себе си. Беше истински развратник. Да упражни така властта си върху горката жена.
Когато тя му върна кърпата, той заяви:
— Не можеш да останеш при мен. Докато сме тук, ще спиш в съседната стая.
Последва кратка пауза. После тя отговори:
— Да, Ваша светлост.
47.
При падането на нощта Джон беше в спортната зала в сутерена, в редица с останалите трениращи с кинжал в ръка и заел начална позиция. Зейдист изсвири през зъби и всички размахаха кинжалите, за да изпълнят упражнението. Повдигаха оръжието пред гърдите, замахваха под нужния ъгъл, пристъпваха напред и го забиваха.
— Джон, не губи концентрация!
По дяволите, проваляше всичко. Отново. С чувство за дезориентираност и безполезност той се опита да намери ритъма в отделните позиции, но равновесието му никакво го нямаше, а краката и ръцете не го слушаха.
— Джон, спри. — Зейдист застана зад него, хвана ръцете му и направи нужните движения. Отново. — Да повторим. Дами, в начална позиция.
Джон се приготви и зачака изсвирването… Обърка всичко. Отново.
Когато Зейдист отново се приближи, не можа да го погледне в очите.
— Да опитаме нещо. — Зи взе оръжието и го постави в лявата му ръка.
Джон поклати глава. С дясната си служеше по-добре.
— Опитай. Дами, да повторим.
Поредна начална позиция. Поредно изсвирване. Пореден провал…
Но този път не беше провал. Като по чудо тялото на Джон мина през различните позиции като идеално акордирано пиано. Всичко беше синхронизирано, ръцете и краката му бяха където трябва, кинжалът беше под пълен контрол и всичките му мускули работеха заедно.
След края на упражнението той се усмихна. Докато не срещна погледа на Зи. Той се взираше в него някак странно, но после явно се овладя.
— По-добре, Джон. Много по-добре.
Джон погледна към оръжието в ръката си. В съзнанието му се стрелна кратък и болезнен спомен за това, как беше изпратил Сарел до колата й няколко дни преди да бъде убита. Докато вървеше до нея, му се беше приискало да има кинжал. Чувстваше дланта си прекалено слаба без такъв. Тогава мислеше за дясната си ръка. Защо това се беше променило след преобразяването?
— Отново, дами — извика Зи.