Тя удари с юмрук възглавницата и се надигна, готова да закрещи.
Вишъс никак не беше щастлив, докато поставяше канията на гърдите си. Беше разсеян, измъчван от смътен гняв, изпълнен с болка и отчаян копнеж да запали цигара, за да си събере ума, преди да стигне до центъра.
Липсваше му баланс, все едно мъкнеше тежък сак на едното си рамо.
— Вишъс, почакай! — долетя гласът на Джейн от горния етаж точно когато се канеше да се дематериализира. — Чакай!
Стъпките й отекнаха по стълбите и тя се появи, почти изгубена в ризата му, която стигаше до коленете й.
— Какво…
— Имам идея. Откачена е. Но също и много хитра. — С поруменялото си лице и блестящи очи тя беше най-красивото нещо, попадало пред очите му. — Какво ще кажеш да се преместя при теб?
Той поклати глава.
— И аз го искам, но…
— Ще работя като личен хирург на Братството.
Мили… боже…
— Какво?
— Наистина ви е нужен такъв. Каза, че има усложнения с този тип, Хавърс. Аз мога да ви реша проблема. Може да наема сестра да ми асистира, да обновя оборудването и да бъда на разположение. Каза, че имате три или четири наранявания на седмица сред членовете на Братството, нали така? А и Бела е бременна и вероятно ще има и други бебета в бъдеще.
— И ще се откажеш от болницата?
— Да, но ще получа нещо в замяна.
Той се изчерви.
— Мен ли?
Тя се засмя.
— Да. Разбира се. Но има и още нещо.
— Какво?
— Възможността да изучавам расата ви. Генетиката е другата ми любов. Ако мога да прекарам следващите две десетилетия, като ви лекувам и документирам разликите между хора и вампири, спокойно ще мога да заявя, че съм изживяла живота си пълноценно. Искам да знам от къде произлизате, как функционират телата ви и защо не боледувате от рак. Има важни неща, които ще науча, Вишъс. Неща от полза и за двете раси. Не гледам на вас като на морски свинчета… Може би донякъде е така, но не в лошия смисъл. Не е същото като преди. Обичам те и искам да се уча от теб.
Той се загледа в нея, останал без дъх. Тя примигна и каза:
— Моля те, кажи…
Той я притисна към гърдите си.
— Да. Да, ако Рот е съгласен и ти си сигурна, че го искаш. Да.
Тя обгърна кръста му с ръце и го притисна здраво.
Той имаше чувството, че лети. Беше напълно завършен. Съзнанието му, сърцето му и тялото му. Всички малки кутийки бяха подредени правилно. Кубчето на Рубик беше решено. Всичко беше идеално.
Точно щеше съвсем да се разнежи, когато телефонът му иззвъня. Той изруга, откачи го от колана и отговори троснато.
— Какво? У Джейн съм. Искаш да се срещнем тук ли? Веднага? Добре. Ще се видим след две минути, Холивуд. — Затвори телефона си. — Рейдж.
— Мислиш ли, че ще се уреди да се преместя при теб?
— Да. Честно казано, Рот ще бъде много по-спокоен, ако ти живееш в нашия свят. — Той помилва лицето й с опакото на дланта си. — Както и аз, но не очаквах да се откажеш от собствения си живот.
— Не се отказвам. Ще живея малко по-различно, но това не значи, че се отказвам. Нямам много приятели — освен Манело — и нищо не ме задържа тук. Бях готова да напусна Колдуел заради Манхатън. А и с теб ще бъда по-щастлива.
Той огледа лицето й. Обичаше волевите й черти, късата коса и пронизващите очи с цвят на гора.
— Никога не бих те помолил да захвърлиш всичко, което имаш тук заради мен.
— Това е само една от причините да те обичам.
— Ще ми кажеш ли и останалите по-късно?
— Може би. — Тя плъзна ръка между краката му, с което го изненада, и той ахна. — Може и да ти демонстрирам.
Той прилепи устни към нейните и вкара езика си между тях. Притисна гърба й в стената. Не го беше грижа, че Рейдж ще трябва да почака още…
Телефонът му звънна. И не спираше да звъни.
Ви вдигна глава и погледна през прозореца до входната врата. Рейдж стоеше в тревната площ отпред с телефон до ухото. Демонстративно погледна часовника си и показа среден пръст на Ви.
Ви замахна с юмрук и отстъпи от Джейн.
— Ще се върна в края на нощта. Бъди гола.
— Не предпочиташ ли ти да ме съблечеш?
— Не, защото бих разкъсал тази риза, а настоявам да я носиш всяка нощ в леглото до мен. Бъди. Гола.