Выбрать главу

разплата — акт на смъртно отмъщение, извършвано обикновено от мъжки вампир, заради своята възлюбена.

ралман — спасител.

симпат — един от подвидовете във вампирската раса, който се характеризира със способността и желанието да манипулира чувствата на другите (с цел обмен на енергия). През различни исторически периоди те са били подлагани на неправди и гонения, а в определени такива дори са били подложени на изтребление от страна на вампирите. Вече са почти на изчезване.

Скрайб Върджин — мистична сила, тя е съветник на краля, пази архивите на вампирите и раздава привилегии. Съществува в свят извън времето и притежава огромна власт. Била е способна на един-единствен съзидателен акт, който е използвала, за да създаде вампирите.

тали — дума, която показва добри и нежни чувства и може свободно да се преведе като „мила“ или „скъпа“.

трейнър — дума, която се използва между двама мъже. Може да се преведе свободно като „многообичан приятел“.

уокър — индивид, върнал се в царството на живите от Небитието. Към тях се отнасят с огромно уважение, почитани са заради мъките, които са преживели.

уорд — еквивалент на кръстник или кръстница на определен индивид.

хелрен — вампир от мъжки пол, бракосъчетан с жена-вампир. Мъжете вампири могат да имат брак с повече от една жена.

шелан — вампир от женски пол, бракосъчетана с мъжки. Женските вампири обикновено имат само по един партньор, защото мъжките вампири строго охраняват своята територия.

Воините от Братството на черния кинжал:

Рот (Wrath) — гняв

Тормент, Тор (Tohrment) — страдание

Рейдж (Rhage) — ярост

Зейдист, Зи (Zhadist) — садист

Вишъс, Ви (Vishous) — порочен

Фюри (Phury) — мощ

Дистройър, Бъч (Dhestroyer) — унищожител

Пролог

Училище Гринич, Кънтри Гринич, Кънектикът
Двадесет години по-рано.

— Вземи Джейн.

Джейн Уиткъм грабна раницата.

— Все пак ще дойдеш, нали?

— Вече ти казах сутринта. Да.

— Добре.

Джейн се загледа след приятелката си, която пое по тротоара.

Прозвуча клаксон и тя приглади сакото си, изпъна рамене и се запъти към мерцедеса. Майка й я гледаше през стъклото на шофьорското място със свъсени вежди.

Джейн се забърза през улицата. Тревожеше се, че непозволеният предмет в раницата й вдига прекалено много шум. Скочи на задната седалка и го притисна с краката си. Колата потегли, преди да е успяла да затвори вратата.

— Баща ти се прибира тази вечер.

— Какво? — Джейн побутна очилата на носа си. — Кога?

— Довечера, затова се боя, че…

— Не! Ти обеща!

Майка й я погледна през рамо.

— Моля, млада госпожице?

— Обеща ми за тринайсетия ми рожден ден. Кейти и Луси щяха да…

— Вече се обадих на майките им.

Джейн се отпусна назад. Майка й вдигна поглед към огледалото за обратно виждане.

— Махни това изражение от лицето си, ако обичаш. Смяташ се за по-важна от баща си ли? Така ли е?

— Разбира се, че не. Той е Господ.

Мерцедесът се отклони рязко от пътя си и спирачките изсвириха.

Майка й се обърна и замахна с трепереща ръка. Джейн се сви ужасена.

След миг на потисната жестокост майка й отново се завъртя напред и приглади идеално гладката си коса.

— Днес няма да вечеряш с нас. Тортата ти ще бъде изхвърлена.

Колата потегли отново.

Джейн избърса сълзите от лицето си и погледна надолу към раницата си. Досега у тях никога не бяха оставали приятелки за преспиване. Беше се молила с месеци.

Съсипано. Всичко беше съсипано.

Пътуваха в мълчание по целия път до дома. Майка й паркира мерцедеса в гаража и тръгна към къщата, без дори да погледне назад.

— Знаеш къде да отидеш — беше единственото, което й каза.

Джейн поседя в колата в опит да се стегне. После взе раницата и учебниците си и се затътри към кухнята. Ричард, готвачът им, се беше навел над кофата за боклук и изхвърляше тортата с бяла глазура и украса от червени и жълти цветя.