Тя не обели нито дума, защото гърлото й се беше стегнало. Ричард също не каза нищо, защото не я харесваше. Той не харесваше никого, освен Хана.
Джейн влезе в трапезарията през вратата за прислугата. Надяваше се да не се натъкне на по-малката си сестра. Молеше се Хана да е вече в леглото, тъй като не се беше чувствала добре сутринта. Вероятно защото имаше да предава кратък преразказ на книга.
Джейн се запъти към стълбите и видя, че майка й е в дневната.
Възглавничките на канапето. Отново.
Майка й все още беше облечена в светлосиньото си вълнено палто и държеше копринения си шал в ръка. Щеше да остане облечена, докато не я задоволеше видът на възглавничките. Което можеше да отнеме известно време. Стандартът, според който отмерваше, беше същият като за косата й — перфектна гладкост.
Джейн продължи към стаята си. Само се надяваше баща й да пристигне след вечеря. Така нямаше да се налага да се примирява с празния й стол. И той като майка й не търпеше нередности. А липсата на Джейн на масата беше голяма нередност.
Продължителността на лекцията би била още по-голяма, тъй като щеше да я мъмри и заради отсъствието й от семейната вечеря, освен за това, че е била груба с майка си.
На горния етаж, в боядисаната в жълто спалня на Джейн, беше така подредено, както навсякъде в къщата. Всичко си беше на мястото. Като на снимка в списание за интериор.
Единственото, което не трябваше да е тук, беше Хана.
Раницата с непозволеното й съдържание беше прибрана в гардероба върху мокасините и сандалите. Джейн смени училищната си униформа с памучна нощница. Нямаше причина да се облича. Никъде нямаше да ходи.
Взе купа с учебници от бялото си бюро. Имаше домашни по английски, алгебра и френски.
Хвърли поглед към нощното си шкафче. Книгата „Хиляда и една нощ“ я очакваше там.
Не можеше да измисли по-добър начин да изтърпи наказанието си, но първо домашните. Налагаше се. Иначе би се чувствала прекалено виновна.
Два часа по-късно седеше на леглото с книгата в скута си, когато вратата се отвори и Хана провря глава вътре. Червените й къдрици също бяха отклонение от нормата. Всички други в семейството бяха руси.
— Донесох ти храна.
Джейн се изправи, разтревожена за малката си сестра.
— Ще загазиш.
— Не, няма. — Хана й подаде малка кошница, покрита с ленена кърпа. Вътре имаше сандвич, ябълка и бисквити. — Ричард ми ги даде, за да имам нещо за похапване вечерта.
— Ами за теб?
— Не съм гладна. Вземи.
— Благодаря, Хана. — Джейн взе кошницата, а Хана приседна на таблата на леглото.
— Е, казвай, какво направи?
Джейн поклати глава и отхапа от сандвича с ростбиф.
— Ядосах се на мама.
— Защото отмени партито ти ли?
— Аха.
— Имам нещо, с което да те разведря. — Хана сложи парче сгънат картон на юргана. — Честит рожден ден!
Джейн погледна към картичката и примигна бързо няколко пъти.
— Благодаря, Хана.
— Не бъди тъжна. Аз съм тук. Отвори си картичката. Направих я за теб.
Отпред с несръчна ръка сестра й беше нарисувала две фигури. Едната беше с права руса коса и отдолу беше написано „Джейн“. Другата имаше къдрава рижа коса и в краката й се мъдреше името „Хана“. Държаха се за ръце и на кръглите им лица грееха големи усмивки.
Точно когато Джейн се канеше да отвори картичката, фарове от приближаваща се кола осветиха къщата.
— Татко си дойде — прошепна Джейн. — По-добре изчезвай.
Хана не изглеждаше така разтревожена, както обичайно би била.
Вероятно защото не се чувстваше добре. Или нещо я разсейваше. Нещо нейно си. През повечето време Хана живееше в мечтите си, което сигурно беше и причината за постоянното й щастие.
— Хана, говоря сериозно. Върви.
— Добре, но наистина съжалявам, че партито ти се провали. — Тя потътри крака към вратата.
— Хана… Харесвам картичката си.
— Още не си я погледнала отвътре.
— Не е нужно. Харесвам я, защото ти си я направила за мен.
Лицето на Хана разцъфна в една от типичните й лъчезарни усмивки, които напомняха на Джейн за слънчев ден.
— Това сме ние двете.
Докато вратата се затваряше, Джейн дочу гласовете на родителите си от преддверието. Тя набързо изяде храната, скри кошницата в гънките на покривката върху леглото си и отиде до купчината с учебници. Взе в леглото със себе си „Записките на клуба Пикуик“ на Чарлз Дикенс. Реши, че ако работи над домашните си, когато баща й влезе, това би й спечелило точки.