Доста по-нататък на реда тя взе случайна книга и я отвори. Заглавната страница беше пищно оформена — рисуван портрет на воина, заобиколен от текст с информация за името му, датата на раждане, членството му в Братството, както и мъжеството му в битки и тактическите му умения. Следващата страница беше за потеклото му с няколко поколения назад, после бяха изброени жените, с които се бе съвкупявал, и децата, които беше създал. След това глава по глава подробно беше описан животът му, битките и всичко останало.
Този воин — Торчър — очевидно беше живял дълго и се бе проявил като велик боец. Имаше три книги за него и едни от последните записки свидетелстваха за гордостта му, че единственият му оцелял син — Рейдж — се е присъединил към Братството.
Кормия върна книгата на мястото й и продължи нататък, като прекарваше показалец по подвързиите и докосваше имената. Тези мъже се бяха били за нейната сигурност. Именно те се бяха притекли на помощ при нападението над Избраниците преди десетилетия. Те бяха и тези, които пазеха цивилните от лесърите. Дано пък тази уговорка с Примейла се окажеше успешна. Със сигурност някой, чиято мисия бе да защитава невинните, не би я наранил.
Тъй като нямаше представа на каква възраст е отреденият за нея, нито кога е станал член на Братството, тя преглеждаше всяка книга. Бяха толкова много, цели купчини…
Пръстът й се спря на дебел том, първия от четири.
БЛЪДЛЕТЪР 356
Името на бащата на Примейла я накара да изстине от ужас. Беше чела за него като част от историята на расата, о, Скрайб Върджин, дано да грешеше. Ако историите за този мъж бяха верни, значи дори и тези, които се биеха достойно, можеха да бъдат жестоки.
Странно, че не беше посочен произходът му по бащина линия. Тя продължи, като преглеждаше все повече корици и имена.
ВИШЪС
Син на Блъдлетър 428
Беше само един том, и то по-тънък от пръста й. Когато го извади и приглади корицата с ръка, сърцето й биеше лудо. Подвързията бе твърда, когато я отвори, сякаш книгата рядко бе докосвана. Точно така и беше. Нямаше портрет, нито грижливо описани хвалебствия за бойните му умения, само дата на раждане, която показваше, че скоро ще навърши триста и три години, както и бележка за включването му в Братството. Тя обърна страницата. Не се споменаваше за други от потеклото му с изключение на Блъдлетър и останалата част от книгата беше празна.
Върна я на мястото й, отиде отново при томовете за бащата и извади третия. Тя четеше за родителя с надежда да научи за сина нещо повече, което да разсее страховете й, но откри само ужасяваща жестокост, което я накара да се моли Примейлът да прилича на майка си, която и да беше тя. Блъдлетър беше подходящото име за воин като него, безмилостен и към вампирите, и към лесърите.
Прелиствайки към края, тя откри, че на последната страница е записана датата на смъртта му, въпреки че причината не се споменаваше. Взе първия том, за да види портрета му. Бащата имаше смолисточерна коса и брада, а очите му извикваха в нея желанието да затвори книгата и да не я отвори никога повече.
Когато прибра биографичния том, тя седна на пода. В края на срока, определен от Скрайб Върджин, синът на Блъдлетър щеше да дойде за нея и да разполага с тялото й като със своя собственост. Кормия не можеше да си представи същността на акта, нито какво щеше да направи мъжът, и се ужасяваше от уроците по секс.
Поне като Примейл щеше да ляга и с други, каза си тя. Много жени, някои от които бяха обучени да доставят удоволствие в леглото. Без съмнение той би предпочел тях. Ако имаше късмет, щеше да бъде посещавана рядко.
13.
Бъч се изтегна в леглото на Вишъс. Ви се срамуваше да си го признае, но беше прекарал много дни във фантазии какво ли би било. Какво щеше да е усещането. Миризмата. Сега, когато беше реалност, той се радваше, че трябва да се концентрира върху задачата да излекува Бъч. Подозираше, че иначе чувството би било толкова мощно, че щеше да му се наложи да се отдръпне.
Когато гърдите му се отъркаха в тези на Бъч, той се опита да убеди себе си, че няма нужда от всичко това. Опита се да се престори, че няма потребност от някого до себе си, че не му носи утеха да лежи до друго същество, че не го е грижа за топлината и тежестта, отпусната до тялото му.