Фактът, че лекуваше ченгето, не излекува него. Но това, разбира се, бяха глупости. Когато прегърна Бъч и се откри, за да приеме злото на Омега, точно от всички тези неща имаше нужда. След посещението на майка си и прострелването копнееше за нечия близост, трябваха му ръце, които да отвърнат на прегръдката му. Да почувства туптенето на друго сърце срещу своето.
Прекара твърде дълго време, странейки от всички, за да не ги застрашава с ръката си. Свалянето на гарда пред единствения, на когото имаше пълно доверие, предизвика парене в очите му.
Добре че никога не плачеше, защото бузите му щяха да са мокри като речни камъни.
Когато Бъч потръпна с облекчение, Вишъс почувства треперенето в раменете и хълбоците му. Знаеше, че не е редно, но не можа да се въздържи и зарови татуираната си ръка в гъстата коса на Бъч. Ченгето простена още веднъж и се приближи още повече, а Ви вдигна поглед към лекарката.
Тя стоеше до креслото и ги гледаше с широко отворени очи и зяпнала уста.
Единствената причина, поради която Ви не умираше от неудобство, беше съзнанието, че у нея нямаше да остане спомен за този момент на интимност. Иначе не би го понесъл. Такива неща не се случваха често в живота му, главно защото той не ги допускаше. Проклет да бъде, ако позволеше на някаква непозната да си спомня личните му дела.
Само дето… някак си не я чувстваше непозната.
Лекарката посегна инстинктивно към шията си и се отпусна в креслото. Времето течеше бавно като мързеливо куче, протягащо се в летния сумрак, докато тя държеше очите си приковани в неговите, а и той не отклоняваше взор.
Думата отново се появи в съзнанието му: Мое. Не беше сигурен обаче за кого се отнасяше? За Бъч или за нея?
Осъзна, че беше за нея. Жената в другия край на стаята беше причината да се появи тази дума.
Бъч се размърда и краката му докоснаха тези на Ви през завивките. С чувство на угризение Ви си спомни за всичките пъти, когато си представяше себе си и Бъч, как лежат както сега, как… е, лекуването не беше и половината. Странно, че сега, когато се случваше, Ви нямаше сексуални фантазии за Бъч. Не… желанието за секс и обвързване бяха насочени към мълчаливата жена-човек в другия край на стаята, която беше в пълен шок.
Може би не можеше да приеме двама мъже да са заедно? Не че той и Бъч някога щяха да бъдат.
По някаква нелепа причина Ви й каза:
— Той е най-добрият ми приятел.
Изглеждаше изненадана, че й дава обяснения. А и той беше изненадан.
Джейн не можеше да отлепи очи от леглото. Пациентът й и Ред Сокс светеха в допира си, телата им излъчваха мека светлина и нещо се случваше между тях, някакъв обмен. Боже, сладникавата миризма отслабваше.
Най-добри приятели? Тя погледна ръката на пациента си, заровена в косата на Ред Сокс, и начина, по който силните му ръце го притискаха плътно. Несъмнено бяха приятели, но колко ли далече стигаше приятелството им?
След бог знае колко време, Ред Сокс издаде дълга въздишка и повдигна глава. Едва няколко сантиметра деляха лицата на мъжете и Джейн се напрегна. Тя приемаше връзките между мъже, но по някаква безумна причина не искаше да вижда пациента си да целува приятеля си. Или когото и да било друг.
— Добре ли си? — попита Ред Сокс. Гласът на пациента беше тих и мек.
— Да. Уморен съм.
— Обзалагам се. — Ред Сокс стана от леглото с леко движение. Изглеждаше, като че ли бе прекарал един месец на почивка. Цветът на лицето му се беше нормализирал, а очите му светеха ясни и будни. И онова усещане за злост беше изчезнало.
Пациентът се отпусна по гръб. После се превъртя настрани, като трепна от болка. След това отново се обърна по гръб. Краката му през цялото време ритаха под завивката, сякаш за да отмахнат обзелото го чувство, каквото и да бе то.
— Боли ли те? — попита Ред Сокс. Когато не последва отговор, той погледна през рамо към нея. — Можеш ли да му помогнеш, докторе?
Искаше й се да каже не. Искаше й се да ругае и отново да настоява да бъде освободена. И искаше да ритне този фен на „Ред Сокс“ в топките, задето разболя пациента й още повече с това, което се случи, какъвто и да бе смисълът му.
Хипократовата клетва я накара да стане и да се приближи до войнишките мешки.
— Зависи какво си ми донесъл.
Тя се поразрови и откри, че има всякакви обезболяващи в количества като за склад. Всичко беше в оригинални опаковки на големите фармацевтични компании, така че очевидно имаха връзки в някоя болница. Лекарствата бяха опаковани добре, нямаше начин да са се задържали дълго на черния пазар. По дяволите, тези типове сигурно бяха самият черен пазар.