За да е сигурна, че не е пропуснала нещо, погледна и в другата торба… и откри любимия си екип за йога… и останалите вещи, които беше приготвила за пътуването до Манхатън за интервюто в „Кълъмбия“.
Бяха ходили в дома й. Тези негодници бяха нахълтали в дома й.
— Трябваше да закараме колата ти — обясни Ред Сокс. — Решихме, че ще имаш нужда от чисти дрехи. Тези бяха приготвени.
Карали бяха аудито й, разхождали се бяха из стаите й, ровили се бяха във вещите й.
Джейн стана и ритна торбата в другия край на стаята. Дрехите й се разпиляха по пода, тя сложи ръка в джоба си и стисна бръснача, готова да пререже гърлото на Ред Сокс.
В този миг прозвуча силният глас на пациента.
— Извини се!
Тя се извърна и погледна гневно към леглото.
— За какво! Вие ме взехте против во…
— Не ти. Той.
Тонът на Ред Сокс показваше разкаяние, когато изрече бързо:
— Съжалявам, че влязохме в къщата ти. Само се опитвахме да те улесним малко.
— Да ме улесните? Без да се засягаш, пикая на извинението ти. Хората ще се чудят къде съм. Полицията ще ме търси.
— Погрижихме се за всичко, дори за срещата в Манхатън. Намерихме билетите за влака и писмото за интервюто. Не те очакват вече.
За миг онемя от гняв.
— Как се осмелявате!
— Нямаха нищо против да отложат срещата, когато разбраха, че си болна.
Като че ли това оправяше нещата. Джейн отвори уста, готова да му се разкрещи, когато я осени мисълта, че е изцяло в техни ръце. Така че да се противопоставя на похитителите си, не беше най-умният ход.
Тя изруга и погледна пациента.
— Кога ще ме освободите?
— Веднага щом се изправя на крака.
Тя огледа лицето му от козята брадичка до очите му с диамантен блясък и татуировките на слепоочието. Водена от инстинкт, каза:
— Дай ми дума. Закълни се в живота, който ти върнах, че ще ме пуснете да си отида невредима.
Той не се поколеба. Дори не пое дъх.
— Заклевам се в честта си и в кръвта, която тече във вените ми, ще бъдеш свободна в мига, когато оздравея.
Проклинайки себе си и тях, тя извади ръка от джоба си, наведе се и взе шишенце с демерол от по-голямата торба.
— Няма спринцовки.
— Има. — Ред Сокс се приближи със стерилна опаковка в ръка. Когато тя посегна да я вземе, той стисна опаковката.
— Знам, че ще я използваш разумно.
— Разумно? — Тя дръпна спринцовката от ръцете му. — Не, ще пробода окото му с нея. Защото на това са ме учили в медицинския институт.
Наведе се отново и изрови от торбата чифт хирургически ръкавици, пакетче напоени със спирт кърпички, марля и бинтове, за да смени превръзката на гърдите.
Независимо че му беше вляла венозно антибиотици като предпазна мярка преди операцията, така че рискът от инфекция да се намали, тя попита:
— Ще можеш ли да намериш и антибиотици?
— Всичко, което кажеш.
Да, определено имаха връзки в някоя болница.
— Може да ми трябва ципрофлоксацин или амоксицилин. Зависи какво ще видя под превръзката.
Тя остави иглата и шишенцето на нощното шкафче, сложи си ръкавиците и отстрани превръзката.
— Един момент, докторе! — обади се Ред Сокс.
— Моля?
Ред Сокс втренчи очи в нея като чифт дула на оръжие.
— При цялото ми уважение, трябва да подчертая, че ако го нараниш умишлено, ще те убия с голи ръце. Независимо че си жена.
Гърбът й се скова от ужас и в същото време силно ръмжене изпълни стаята, все едно мастиф се готвеше да нападне.
И двамата погледнаха стъписани към пациента.
Горната му устна се беше повдигнала и предните му зъби се бяха удължили двойно.
— Никой няма да я докосва. Не ме интересува какво ще направи и на кого.
Ред Сокс се намръщи, сякаш приятелят му беше превъртял.
— Нали помниш уговорката ни, съквартиранте? Аз се грижа да си добре, докато сам можеш да го правиш. Не ти харесва? Излекувай се и тогава ще се тревожиш за нея.
— Никой.