Зи потърка обръснатата си глава.
— Теб повече те бива в тези неща. Последното, от което се нуждае, е да се срина пред нея. Или по-лошо — да й се разкрещя, защото съм уплашен до смърт и не мисля трезво.
Фюри вдиша дълбоко, но въздухът едва проникваше в гърлото му. Така му се искаше да се намеси. Искаше да мине по коридора ограден от статуи, да влезе в стаята на двойката, да седне до Бела и да научи какво става. Искаше да бъде герой. Но не беше редно.
— Ти си нейният хелрен. Ти трябва да говориш с нея. — Фюри допуши цигарата, сви нова и взе запалката. Чу се изщракване и пламъкът се появи. — Ще се справиш.
Зейдист изруга, покрачи още малко из стаята и пое към вратата.
— Разговорите за бременността ми напомнят, че ако я изгубя, с мен е свършено. Чувствам се дяволски безпомощен.
След като близнакът му си тръгна, Фюри отпусна глава назад. Докато пушеше, наблюдаваше огънчето на върха на цигарата и се зачуди дали то беше нещо като оргазъм за нея.
Боже. Ако нещо се случеше с Бела, двамата със Зи щяха да изпаднат в състояние на безтегловност, от което нямаше излизане.
Почувства се виновен от тази мисъл. Наистина не беше редно толкова да го е грижа за жената на близнака му.
Тревогата го накара да се чувства, сякаш бе погълнал рояк скакалци, и той продължи да пуши, за да заглуши емоциите, докато погледът му не попадна на часовника. По дяволите. След час трябваше да обучава класа във видовете оръжия. Трябваше да влезе под душа и да се опита да дойде на себе си.
Джон се събуди объркан и с усещане за тъпа болка в лицето. В стаята му се чуваше виещ шум.
Вдигна глава от тетрадката си и потърка нос. Металната спирала се беше отпечатала на лицето му и това го накара да се замисли за Уорф от „Стар Трек“. А шумът се носеше от будилника.
Четири без десет следобед. Урокът започваше в четири.
Джон се изправи и се заклатушка към банята. Постоя изправен пред тоалетната чиния, но усилието му се видя прекалено, обърна се и седна.
Боже, наистина беше изтощен. Прекара последните два месеца, спейки на стола на Тор в тренировъчния център, но Рот тропна с крак и го преместиха в голямата къща, където отново имаше истинско легло. Би трябвало да се чувства отлично с толкова място за краката. Но вместо това беше смазан.
След като пусна водата, светна лампите и примигна. Идеята да се откаже от тъмнината не беше добра не само заради болката в очите. Под вграденото осветление дребното му тяло изглеждаше ужасно. Нищо освен бледа кожа и стърчащи кости. Направи гримаса, прикри с ръка фалоса с размерите на палец, за да не се налага да го гледа, и загаси лампата.
Нямаше време за душ. Бързо си изми зъбите и се наплиска с вода. Не обърна никакво внимание на косата.
Озовал се обратно в спалнята си, му се прииска да се завре между чаршафите, но обу чифт джинси с детски размер и с гримаса затвори ципа. Бяха му широки и му седяха като чувал, въпреки че се стараеше да се храни.
Страхотно. Вместо да се доближава към преобразяването, той се смаляваше.
След още една паник атака от сорта „Ами ако с мен не се случи“ клепачите му започнаха да пулсират. Гадост. Чувстваше се, сякаш в очните му ями се бяха настанили малки човечета с чукове и блъскаха по всеки нерв там.
Взе учебниците от бюрото, напъха ги в раницата и тръгна. В мига, когато се озова в коридора, покри лице с ръце. Ярките цветове в преддверието усилиха главоболието му, запрепъва се назад и се блъсна в статуята на гръцки воин. Това го накара да осъзнае, че не е облякъл риза.
Изреждайки всички познати ругатни, се върна в стаята си, облече се и някак си се добра до долу, без да се препъне. Звукът от маратонките му „Найк“ по пода беше като от оркестър цвъркащи мишлета, тичащи по петите му. Затварянето на тайната врата прозвуча като оръжеен изстрел. Пътят му през подземния тунел до тренировъчния център сякаш продължи вечно.
Този ден нямаше да е от добрите. Вече беше раздразнен и съдейки по последния месец, колкото по-бързо се случеше, толкова по-трудно му беше да се владее.
Веднага щом влезе в класната стая, разбра, че работата е сериозна.
Най-отзад в редицата, на самостоятелна маса седеше… Леш. Беше огромен, с телосложение на боец. Беше променил също и стайлинга си и изглеждаше като Джи Ай Джо. Докато преди беше носил крещящи модни дрехи и струващи цяло състояние бижута от „Джейкъб и Ко“, то сега беше облечен в черни панталони с много джобове и прилепнала черна тениска. Русата му коса, преди достатъчно дълга, че да бъде вързана на опашка, сега беше подстригана късо като на войник.