— Пусни ме! — озъби се тя, тъмнозелените й очи преливаха от гняв.
Възбуден до крайност, той се приведе над нея и вдиша дълбоко. Това го накара да замръзне. Ароматът й не излъчваше наситената сладост на жена, желаеща секс. Тя не беше привлечена от него ни най-малко. Беше ядосана.
Ви я пусна незабавно, като се изтъркаля настрани, но не забрави да вземе престилката. Щом се усети свободна, тя скочи от леглото на мига, сякаш матракът гореше. Косата й беше разрошена. Блузата й — усукана около нея, а един от крачолите — подгънат до коляното. Дишаше тежко от напрежението и се взираше в престилката си.
Ви пребърка джобовете и откри един от бръсначите си.
— Не мога да допусна да държиш оръжие. — Той сгъна внимателно престилката и я сложи на таблата на леглото с ясното съзнание, че тя не би се доближила до него, дори да й платят.
— Ако се опиташ да нараниш някого от братята ми с нещо такова, може да пострадаш.
Тя изруга, дишайки тежко, и после го изненада.
— Какво ме издаде?
— Ръката ти, която го опипваше, докато Бъч оставяше подноса.
Тя обви ръце около тялото си.
— По дяволите. Мислех, че съм по-дискретна.
— Имам опит със скритите оръжия. — Той се протегна и отвори едно от чекмеджетата на нощното шкафче. Бръсначът тупна глухо вътре. Затвори го и със силата на съзнанието си го заключи.
Когато погледна обратно към нея, тя бършеше очите си, сякаш беше плакала, после бързо се обърна и застана с лице към стената. Беше присвила рамене, но не издаваше нито звук. Тялото й не помръдваше. Пазеше достойнство.
Ви спусна крака на пода.
— Ако ме доближиш — произнесе тя дрезгаво, — ще намеря начин да те нараня. Може да не е сериозно, но няма да ти се размине. Ясно ли е? Остави ме на мира.
Той опря ръце на леглото и наведе глава. Беззвучният й плач го съсипваше. Предпочиташе да го ударят с чук. Той й беше причинил това.
Изведнъж тя се завъртя към него и пое дълбоко дъх. По нищо не личеше, че е разстроена, освен по червенината около очите й.
— Сам ли ще се храниш, или имаш нужда някой да ти държи приборите?
Той примигна.
Аз съм влюбен, помисли си Ви и я погледна. Наистина съм влюбен.
По време на урока Джон започна да се чувства така, сякаш беше в ада. Изпълнен с болки, замаян, изтощен. Главоболието му беше толкова силно, та можеше да се закълне, че косата му гори.
Примижал, като че гледаше към фаровете на кола, а не към черната дъска, той преглътна с пресъхнало гърло. През последните няколко минути не беше записал нищо в тетрадката си, тъй като не беше сигурен за какво беше лекцията на Фюри. Още ли говореха за оръжия?
— Джон? — прошепна Блей. — Добре ли си?
Джон кимна, защото така постъпваш, като ти зададат въпрос.
— Искаш ли да легнеш?
Джон поклати глава, решил, че това е друга подходяща реакция. Не можеше само да кима.
Боже, какво не му беше наред? Мозъкът му бе като захарен памук, кълбо, заемащо пространство, без да има предназначение. Фюри затвори учебника, по който беше преподавал.
— Време е да пробвате истински оръжия. Зейдист ще проведе урока по стрелба тази вечер, а с вас ще се видим утре.
Разговорите на околните се понесоха наоколо като порив на бурен вятър, а Джон сложи раницата на чина си. Добре, че днес поне нямаха физически тренировки. В това му състояние щеше да е истинско представление да вдигне от стола нещастния си задник и да се затътри до стрелбището.
Стрелбището се намираше зад фитнес залата и на път за там беше трудно да остане незабелязано как Куин и Блей се движеха плътно до него като бодигардове. Егото му страдаше, но практическият му усет го караше да им е благодарен. При всяка стъпка чувстваше погледа на Леш и усещането беше, сякаш имаше пръчка динамит в задния си джоб.
Зейдист ги очакваше пред стоманената врата на стрелбището, отвори я и каза:
— Наредете се до стената, дами.
Джон последва останалите и опря гръб в бетона. Помещението беше като кутия за обувки, тясно и дълго, и имаше над десет кабини за стрелба. Мишените бяха с формата на глава и торс и висяха от тавана. Всяка можеше да бъде управлявана дистанционно от пулта на преподавателя, като се променяше разстоянието до стрелящия или се раздвижваше.
Леш влезе последен и се запъти към края на редицата с високо вдигната глава, сякаш знаеше, че ще им даде да се разберат с пистолета. Не погледна никого в очите, освен Джон.