По дяволите.
Стокхолм. Стокхолм. Стокхолм…
— Много бих искал едно къпане. — След това добави: — Моля.
Джейн се прокашля.
— Да. Добре.
Тя прерови войнишките мешки, намери една пластмасова купа и тръгна към банята. След като я напълни с топла вода и взе една гъба, се върна и седна на нощното шкафче отляво.
Намокри гъбата, изстиска водата и шумът от нея прозвънтя в тихата стая.
Поколеба се. Намокри гъбата отново. Изцеди я.
Хайде, действай, вече отвори гръдния му кош и бръкна вътре. Можеш да се справиш и с това. Не е проблем.
Мисли за него като за капак на кола, просто площ за почистване.
— Добре. — Джейн се протегна, постави топлата гъба върху ръката му над лакътя и пациентът потрепери. — Гореща ли е?
— Не.
— А какво значеше тази гримаса?
— Нищо.
При други обстоятелства щеше да бъде по-настойчива, но сега си имаше свои проблеми. Бицепсът му беше внушителен, а под загорялата кожа прозираше всяко мускулно влакно. Същото се отнасяше за широките му рамене и хлътнатината, водеща към гръдния мускул. Той беше в идеална физическа форма, нямаше нито грам мазнина по него, стегнат като расов жребец и мускулест като лъв.
Докато изтриваше гърдите му, тя спря върху белега отляво. Кръглият знак беше дълбоко в плътта, сякаш дамгосан.
— Защо това не е зараснало добре? — попита тя.
— Сол. — Той се размърда, като че ли я подканяше да продължи с къпането му. — Запечатва раната.
— Значи е било нарочно?
— Да.
Тя намокри гъбата отново, изцеди я и се наведе, за да достигне другата му ръка. Щом приближи към китката, той я отдръпна.
— Не искам да се приближаваш до ръката ми дори когато е с ръкавица.
— Защо е…
— Не ми се говори за това, така че въобще не питай.
Яснооо.
— Това едва не уби една от медицинските ми сестри, знаеш ли?
— Не съм изненадан. — Той се загледа в ръкавицата. — Бих я отрязал, ако можех.
— Не те съветвам.
— Естествено, че не. Ти не знаеш какво означава да живееш с този кошмар…
— Не, исках да кажа, че ако бях на твое място, бих помолила някой друг да го направи. Шансът за успех би бил по-голям.
Последва миг тишина, после пациентът избухна в смях.
— Умница.
Джейн прикри усмивката си, докато потапяше и изцеждаше гъбата отново и отново.
— Само споделям медицинското си мнение.
Докато движеше гъбата надолу към стомаха му, смехът му премина през гръдния му кош и корема, а мускулите му се стягаха и отпускаха.
Изведнъж спря да се смее. От устата му излезе звук, подобен на свистене, и долната част на тялото му се разшава под завивките.
— Добре ли е прободната рана? — попита тя.
Почувства се виновна, когато той измърмори нещо като колебливо да. Толкова беше загрижена за гръдния кош, че не бе обърнала достатъчно внимание на пробождането.
Повдигна превръзката и видя, че раната е напълно зараснала. Само бледа розова линия показваше къде е била.
— Ще махна това. — Тя отстрани бялата марля, сгъна я на две и я хвърли в кошчето. — Ти си невероятен, знаеш ли? Начинът, по който оздравяваш, е…
Докато отново мокреше гъбата, тя се чудеше дали иска да продължи надолу. Далеч надолу. Например… чак до края. Най-малко се нуждаеше от още интимни подробности за съвършенството на тялото му, но искаше да довърши работата си… ако ще само за да докаже на себе си, че не е по-различен от другите й пациенти.
Можеше да го направи.
Но когато понечи да отметне завивката, той я сграбчи и я задържа на място.
— Едва ли ще искаш да продължиш.
— Не е нещо, което не съм виждала. — Когато той затвори очи, без да й отвърне, тя каза тихо: — Оперирах те и съм наясно, че си отчасти кастриран. Не съм ти гадже, лекар съм. Гарантирам ти, че нямам отношение към тялото ти, освен в клиничен аспект.
Той трепна, преди да успее да прикрие реакцията си.
— Нямаш отношение?
— Нека те измия. Не е кой знае какво.
— Добре. — Очите му с диамантен блясък се присвиха. — Както искаш.
Тя дръпна завивката.
— Няма от какво да се…
Да му се не види! Пациентът беше с ерекция. Огромна ерекция — от чатала чак до пъпа му. Гледката бе впечатляваща.