— Не е кой знае какво, нали така каза? — подхвърли той.
— Хм… — Тя прочисти гърлото си. — Ами… просто ще продължа.
— Не възразявам.
Проблемът беше, че не можеше да си спомни точно какво трябва да прави с гъбата. Гледаше го втренчено. Наистина втренчено.
А и каква друга реакция можеше да има пред мъж, надарен с инструмент като бейзболна бухалка?
О, боже, наистина ли мислеше това?
— След като вече си видяла какво ми е причинено — каза сухо той, — предполагам, че оглеждаш за нечистотии в пъпа ми.
Да. Точно така.
Джейн се върна към задачата си и прокара гъбата надолу по ребрата му.
— И тъй… Как се случи?
Той не отговори и тя погледна лицето му. Очите му бяха насочени към другия край на стаята, погледът му беше безжизнен. Беше виждала това при пациенти, жертва на нападение, и знаеше, че си припомня ужаса.
— Майкъл — промълви тя, — кой те нарани?
Той се намръщи.
— Майкъл?
— Не се ли казваш така? — Тя потопи гъбата. — Защо ли не съм изненадана?
— Ви.
— Моля?
— Наричай ме Ви.
Тя отново се залови с къпането.
— Нека да е Ви.
Джейн наклони глава и се загледа в ръката си, която се движеше нагоре-надолу по тялото му. Още се бавеше и не отиваше надолу. Защото, въпреки разсейването с грозния спомен от миналото му, ерекцията му въобще не беше спаднала. Добре, трябваше да продължи надолу. Ехо, та тя бе възрастен човек. Лекар. С няколко любовници зад гърба си. Това беше просто биологична реакция, предизвикваща нахлуване на кръв в невероятно големия му…
Мислите й пак се отнасяха в грешна посока.
Докато Джейн изтриваше хълбока му, се опита да пренебрегне факта, че при допира й той изви гръб нагоре и възбуденият му член се насочи напред.
Тя вдигна поглед към него… и замръзна. Очите му бяха насочени към шията й, пламтящи от желание, но не само сексуално.
Всякакво привличане, което може би беше изпитала към него, се изпари. Това беше мъж от друг вид, не човек. И беше опасен.
Погледът му се премести към ръката й с гъбата.
— Няма да те ухапя.
— Добре, защото не искам да го правиш. — С това беше наясно. По дяволите, добре че я погледна по този начин, защото я върна в действителността. — Виж, не че искам да узная от опит, но боли ли?
— Не знам. Никога не съм бил ухапван.
— Нали каза, че…
— Храня се от жени. Но никой не се е хранил от мен.
— Защо? — Той стисна здраво устни и тя сви рамене. — Можеш да ми кажеш. После няма да си спомням нищо, нали така? Така че какво ти струва да споделиш?
Мълчанието продължи и изнервена от напрежението около таза му, тя реши да продължи от краката нагоре. Прокара гъбата по ходилата му, после по пръстите и той подскочи, сякаш имаше гъдел. Тя продължи към глезените.
— Баща ми не искаше да създавам потомство — изрече внезапно пациентът.
Тя мигом вдигна очи към неговите.
— Какво?
Той вдигна ръката си с ръкавицата, после посочи татуираното си слепоочие.
— Не ставам. Разбираш ли, не съм нормален. Така че баща ми се опита да се справи с мен като с куче. Естествено, беше му добре дошло, защото представляваше и жестоко наказание. — Когато тя издаде съчувствена въздишка, той вдигна показалеца си насреща й. — Ако започнеш да ме съжаляваш, ще размисля за даденото обещание да не те ухапя.
— Никакво съжаление, честна дума — излъга тя с мек глас. — Но какво общо има това с пиенето от…
— Не обичам да споделям.
Себе си, помисли си тя. С никого… освен с Ред Сокс може би.
Тя внимателно изтри с гъбата пищяла му.
— За какво беше наказан?
— Може ли да те наричам Джейн?
— Да. — Тя отново натопи гъбата и я положи върху прасеца му.
Той пак замълча и тя реши да го остави на мира. Засега.
Под ръката й коляното му се сгъна, по бедрото му мина чувствена тръпка. Очите й се стрелнаха към ерекцията му и тя преглътна мъчително.
— Репродуктивната ви система като нашата ли е? — попита тя.
— Кажи-речи.
— Имал ли си любовници хора?
— Не се занимавам с хора.
Тя се усмихна с неудобство.
— Тогава няма да питам за кого мислиш в момента.