Тя сведе поглед към мястото, където го докосваше. Ръката му в ръкавицата имаше такова еротично излъчване, поставена в основата, под движението на нейната и закриваща ръбестите белези.
— Какво е усещането с мен, Джейн? — дрезгаво изрече той. — Различно ли е от онова, което мъжете човеци предизвикват у теб?
Да. По-хубаво е.
— Не. Съвсем същото е. — Погледът й се спря на кучешките му зъби, които се впиваха в плътната му долна устна. Изглежда, се бяха удължили, и тя имаше чувството, че сексът и храненето са свързани. — Но разбира се, не изглеждаш като тях.
Нещо премина през лицето му, някаква сянка и ръката му се плъзна ниско долу между краката му. Първо си помисли, че разтрива тестисите си, но после осъзна, че всъщност се прикрива от погледа й.
Остра и кратка болка като драсване на кибритена клечка прониза гърдите й, тогава той издаде тих гърлен стон и главата му се отметна назад, а синьо-черната му коса се разпиля по черната възглавница. Бедрата му се вдигнаха нагоре, мускулите на корема се стегнаха, а татуировките по слабините му се разпънаха и отново се свиха.
— По-бързо, Джейн. По-бързо, направи го за мен.
Единият му крак се повдигна, а ребрата му започнаха да се движат учестено. На слабата светлина на лампата по прекрасната му еластична кожа заблестя пот. Той приближаваше края… и колкото повече го приближаваше, толкова по-силно тя осъзнаваше, че прави това, защото го иска. Професионалното любопитство беше лъжа. Тя беше очарована от него по различни причини.
Продължи да движи ръката си.
— Не спирай… Чукай ме… — След като изстреля думата, раменете и вратът му се напрегнаха, а гръдните мускули се стегнаха като камък.
Изведнъж очите му се отвориха и блеснаха ярки като звезди.
После той оголи зъби, които се бяха удължили докрай, и издаде вик на облекчение. Докато свършваше, гледаше врата й, а оргазмът продължаваше още и още и тя се зачуди дали не бяха два. Или повече. Боже… той беше поразителен и този божествен аромат на тъмни подправки, който излъчваше, изпълни стаята.
Когато се успокои, тя го пусна и почисти корема и гърдите му с гъбата. Направи го, без да се бави. Изправи се и й се прииска да имаше малко време за себе си.
Той я гледаше с притворени очи.
— Виждаш ли? — каза рязко. — Абсолютно същото е.
Ама никак дори.
— Да.
Той придърпа завивката към кръста си и затвори очи.
— Можеш да използваш душа, ако искаш.
С бързи и некоординирани движения Джейн взе купата и гъбата и ги понесе към банята. Подпря ръце на мивката и си помисли, че може би горещата вода щеше да проясни ума й, защото единственото пред очите й бе как изглеждаше той след мощното изпразване върху себе си и ръката й.
Върна се в спалнята замаяна, взе някои от нещата си от малката войнишка торба и си напомни още веднъж, че това, което се случваше, не беше реално, не беше част от нейната действителност. Беше някаква незначителна засечка, възелче в нишката на живота й, сякаш съдбата й за кратко бе прихванала грип.
Това не беше реално.
След като завърши урока, Фюри се върна в стаята си и смени учителските си дрехи — черна копринена риза и кремав кашмирен панталон — с кожените си дрехи за бой. Трябваше да е свободен тази вечер, но тъй като Ви все още се възстановяваше, имаха нужда от него.
Това го устройваше. По-добре да ловува на улицата, отколкото да го въвличат в тази история между Зи и Бела и нейната бременност.
Пристегна ножниците на гърдите си, мушна два кинжала с дръжките надолу в тях и два Зиг Зауера от двете страни на кръста си. На път към вратата облече коженото си палто и потупа вътрешния джоб, за да се увери, че има няколко свити цигари и запалка у себе си.
Докато слизаше забързано по широкото стълбище, се молеше никой да не го види… но беше спипан точно преди да излезе от къщата. Бела го повика по име, когато вече беше в преддверието, и звукът от обувките й, прекосяващи мозаечния под на фоайето, означаваше, че трябва да спре и да я почака.
— Не се появи на Първото хранене — отбеляза тя.
— Имах часове. — Той я погледна през рамо и с облекчение забеляза, че изглежда добре. Имаше здрав тен, а очите й бяха ясни.