Колкото до нея? Можеше да се впие в някоя вена и да изсмуче течащото там с пълна сила.
Когато душът спря, единствената му мисъл бе копнежът да е в банята заедно с нея. Можеше да си я представи чисто гола, влажна и порозовяла от топлината. Искаше да знае как изглежда тилът й, кожата между плешките й, ямката в основата на гръбначния стълб. Искаше да плъзне устни от ключицата надолу до пъпа й и накрая да спре между бедрата й.
По дяволите… Пак се втвърдяваше. Което беше безсмислено. Тя задоволи любопитството си към тялото му и едва ли би се заинтересувала от него отново. А и дори да изпиташе някакво привличане, вече си имаше някого, нали така? Той изръмжа, като си представи тъмнокосия лекар, който я очакваше в истинския й живот. Определено беше нейният тип и без съмнение бе достатъчно мъжествен.
Мисълта, че мръсникът имаше достъп до нея не само денем, но и през цялата нощ между чаршафите, го накара да усети парване в гърдите.
Ви закри очи с ръката си и се почуди кога ли му бяха присадили нова самоличност. Джейн беше оперирала сърцето му, а не главата, но нещо с него не беше наред, откакто беше лежал на операционната й маса. Проблемът беше, че не можеше да спре да желае тя да го види като мъж, въпреки че това беше невъзможно поради цял куп причини. Той беше вампир, който на всичко отгоре беше откачалка, а и до дни щеше да стане Примейл.
Замисли се за това, което го очакваше от Другата страна и макар че не му се искаше да се връща в миналото, не можа да се спре. Съзнанието му заброди назад и той си припомни събитията, довели до кошмара, който го остави наполовина мъж.
Някъде около седмица след като баща му изгори книгите, Вишъс беше заловен да се измъква иззад преградата, прикриваща скалните рисунки. Нещастието го сполетя заради дневника на воина Дариъс. Беше избягвал най-ценното си притежание дни наред, но накрая се предаде. Ръцете му жадуваха да докоснат подвързията, очите му копнееха да зърнат изписаните думи, съзнанието му се нуждаеше от образите, които те създаваха в главата му, а сърцето — от връзката, която имаше с пишещия.
Беше прекалено самотен, за да може да устои.
Една от жените, работещи в кухнята, го залови и двамата замръзнаха на местата си. Не знаеше името й, но лицето й беше същото като на останалите подобни на нея в лагера: остър поглед, сбръчкана кожа и права линия вместо уста. По врата й имаше следи от ухапвания, оставени от мъжете, които беше хранила, а дрехата й беше мръсна и оръфана. В едната си ръка държеше грубо изработена лопата, а зад себе си теглеше количка със счупено колело. Очевидно беше изтеглила късата сламка и бе принудена да се погрижи за отходните места.
Погледът й се плъзна надолу към ръцете на Ви, сякаш преценяваше оръжие.
Ви стисна здраво притежанието си.
— Ще бъде жалко, ако споменеш нещо, не е ли така?
Тя пребледня и побягна, като изпусна лопатата, докато тичаше.
Новината за случилото се между него и другия претранс се беше разнесла из лагера и бе накарала всички да се страхуват от него, което беше добре. Би нападнал всеки, за да защити единствената си книга, дори и жена, и не се срамуваше от това. Според законите на баща му никой в лагера не беше защитен и Ви беше напълно сигурен, че тя би използвала видяното за собствена облага, стига да можеше. Това беше единственият начин.
Вишъс напусна пещерата през един от тунелите, водещи навън към планината, и забърза към къпиновите храсталаци. Зимата наближаваше бързо и студът правеше въздуха плътен. Чу наблизо реката и беше жаден, но остана скрит, докато пълзеше по покрития с борови иглички хълм. Винаги стоеше далече от водата, когато излизаше, не само защото се боеше от наказание, но и състоянието му на претранс не му даваше шансове за равностойна борба, ако насреща му излезеше вампир, човек или животно.
В началото на всяка нощ претрансите се опитваха да напълнят празните си стомаси около реката и той долови шума от риболова им. Момчетата се бяха разположили в широката част на потока, където се образуваше нещо като малко езеро. Той ги избегна и се насочи към един по-отдалечен участък.
Извади от кожената си торба парче тънка връв, на чийто край бяха завързани кука и сребърна тежест. Хвърли недодяланата си въдица във водата и почувства, че въжето се опъна. Седна на един камък, върза канапа за парче дърво и го стисна между дланите си.