А колкото до светлината, тя идваше от коридора. Ред Сокс беше отворил вратата на спалнята.
— Съжалявам, че ви будя — каза. — Имаме спешна ситуация.
Пациентът се изправи до седнало положение и погледна към Джейн. В мига, когато очите им се срещнаха, тя се изчерви и отклони поглед.
— Кой? — попита пациентът.
— Фюри. — Ред Сокс кимна към креслото. — Трябва ни лекар. Възможно най-бързо.
Джейн прочисти гърло.
— Защо гледаш към…
— Нужна си ни.
Първата й мисъл беше, че прекалено се забърква с тях, но професионалистът у нея проговори.
— Какво се е случило?
— Доста грозна гледка. Нападнат е с бухалка. Ще дойдеш ли с мен?
Гласът на пациента й я изпревари и с характерния протяжен изговор изрече нещо невероятно.
— Ако тя ще ходи някъде, идвам и аз. И колко е зле?
— Ударен е в лицето. Лошо. Отказва да отиде в клиниката на Хавърс. Каза, че Бела е там заради бебето и не иска да я разстройва, като се появи в такова състояние.
— Проклетият брат все трябва да се прави на герой. — Ви погледна към Джейн. — Ще ни помогнеш ли?
След секунда тя потърка лицето си. Дявол да го вземе.
— Да, ще помогна.
Джон свали глока, който му беше даден, и се загледа в мишената, висяща на двайсетина метра от него. Плъзна предпазителя обратно на мястото му. Нямаше думи.
— Боже — промълви Блей.
Неспособен да повярва, Джон натисна жълтия бутон вляво от себе си и парчето картон се приближи като куче, повикано у дома. В центъра, подредени като листенца на маргаритка, имаше шест точни попадения. Небеса! След като се беше провалял във всичко, свързано с боя, на което ги обучаваха, най-накрая се беше представил отлично в нещо.
Как да не забрави за главоболието си?
Нечия тежка ръка се стовари на рамото му. В гласа на Рот звучеше гордост.
— Справи се много добре, синко. Наистина добре.
Джон се протегна и откачи мишената.
— И така — заключи Рот. — Това е всичко за днес. Проверете оръжията си, момчета.
— Хей, Куин — извика Блей. — Видя ли това?
Куин предаде пистолета си на един доген и се приближи.
— Като дело на Мръсния Хари е.
Джон сгъна парчето хартия и го прибра в задния джоб на джинсите си. Докато връщаше оръжието си, се почуди как да го разпознае, че да може да го използва отново при следващата тренировка. Серийните номера бяха изтрити, но на цевта имаше малка драскотина. Със сигурност можеше да го различи.
— Вървете — нареди Рот, облегнал огромното си тяло до вратата. — Автобусът ви чака.
Когато Джон остави пистолета си и вдигна поглед, до него стоеше Леш, огромен и застрашителен.
С плавно движение се наведе и остави глока си с цев, насочена към гърдите на Джон. Недвусмислено показалецът му докосна леко спусъка.
Блей и Куин бързо се намесиха, като му блокираха пътя. Направиха го небрежно, сякаш бяха наоколо случайно, но посланието им беше ясно. Леш повдигна рамене, отдръпна ръка от глока и на път за вратата потупа Блей по рамото.
— Нещастник — измърмори Куин.
Тримата се запътиха към шкафчетата си, за да си вземат учебниците, и после поеха заедно навън. Тъй като Джон щеше да използва тунела, за да се прибере в имението, те спряха пред вратата на бившия кабинет на Тор.
Другите ученици минаваха покрай тях и Куин снижи глас.
— Тази вечер трябва да излезем. Не мога повече да чакам. — Той направи гримаса и подръпна панталоните си, като че там имаше шкурка. — Умирам за жена, ако разбирате какво имам предвид.
Блей леко се изчерви.
— Аз… да. И на мен ще ми дойде добре. Джон?
Въодушевен от успеха си на стрелбището, Джон кимна.
— Добре. — Блей повдигна джинсите си. — Ще отидем в „Зироу Сам“.
Куин се намръщи.
— Какво ще кажеш за „Скриймърс“?
— Не, предпочитам „Зироу Сам“.
— Добре. Можем да отидем с моята кола. — Куин се огледа. — Джон, защо не отидеш с автобуса у Блей?
— Не трябва ли да се преоблека?
— Ще вземеш назаем дрехи от него. Трябва да изглеждаш добре за „Зироу Сам“.
Изневиделица се появи Леш.
— Ще ходиш в центъра, така ли, Джон? Може да се срещнем там, приятелче.
С гадна усмивка на лицето той се заотдалечава бавно и мускулестите му рамене се стегнаха, сякаш влизаше в битка. Или му се искаше.