Отначало докрай тя държеше нещата под пълен контрол. До такава степен, че му подейства възбуждащо, което беше едновременно абсурдно и срамно. Работата беше там, че никога досега не беше срещал жена като нея. Беше се погрижила за брата отлично, с такава вещина, за каквато той не смееше дори да мечтае.
О, боже… Беше се озовал в такава беда.
— Как е кръвното налягане? — попита тя.
— Стабилно — отговори й.
Фюри беше изгубил съзнание десет минути след началото, но дишането му остана добро, а също и кръвното му налягане.
Джейн попиваше зоната около окото и скулата и започна да прави превръзка от марли, а Рот се прокашля, застанал до вратата.
— Как е зрението му?
— Няма да знаем, преди той сам да ни каже — отвърна Джейн. — Няма как да установя дали зрителният нерв е увреден, нито дали ретината е пострадала. Ако е налице такъв проблем, ще трябва да отиде другаде, за да се погрижат за него, не само заради ограниченото оборудване тук. Аз не съм очен хирург и дори не бих помислила да предприема такава операция.
Кралят побутна слънчевите си очила леко нагоре, сякаш с мисълта за собственото си слабо зрение и с надеждата на Фюри да не се налага да се справя с подобна трудност.
След като Джейн покри оперираната половина от лицето на Фюри с марля, тя направи бандаж около главата му, подобно на тюрбан, после постави използваните инструменти в автоклава. Ви се зае да изхвърля употребените спринцовки, тампони и игли, както и тръбата за еднократна употреба от уреда за аспирация, за да престане да я наблюдава вманиачено.
Джейн свали хирургическите ръкавици.
— Да обсъдим шансовете за инфекция. Колко податлив е вашият вид?
— Не много. — Ви седна обратно на стола. Не му беше приятно да признае, но се чувстваше изморен. Ако тя не го беше принудила да отдъхне, сега вече нямаше да може да стои на краката си. — Имунната ни система е много силна.
— Вашият лекар би ли препоръчал антибиотици?
— Не.
Тя се доближи до Фюри и се загледа в него, сякаш тълкуваше жизнените показатели без стетоскоп или апарат за кръвно налягане. После се протегна и заглади екстравагантната му коса назад. Жестът й, наред със собственическия блясък в очите й, подразниха Ви, макар да осъзнаваше, че не е редно. Естествено беше тя да проявява специален интерес към брата. Току-що беше възстановила половината му лице.
Но въпреки това.
Емоционално обвързаните мъжки вампири бяха истинска досада.
Джейн се наведе до ухото на Фюри.
— Справи се добре. Всичко ще бъде наред. Почивай и остави тези твои магически способности за самолечение да подействат.
Потупа го по рамото и изключи яркото осветление над масата.
— С удоволствие бих изследвала вашия вид.
От ъгъла се разнесе хлад и Рот отсече:
— Няма начин, докторе. Няма да играем ролята на опитни свинчета за човешката раса.
— Не съм се и надявала. — Тя се огледа. — Не искам да остава сам, така че или аз ще го наблюдавам, или някой друг да се погрижи. И ако си тръгна, искам да го видя отново след два часа, за да проверя как се възстановява.
— Ние ще останем — каза Ви.
— Изглеждаш, сякаш ще колабираш.
— Няма такава опасност.
— Само защото си седнал.
Мисълта, че може да се покаже слаб пред нея, изостри тона му.
— Не се тревожи за мен, жено.
Тя се намръщи.
— Само посочвам фактите, не че проявявам загриженост.
Ох. Ох. Да, болеше.
— Както и да е. Ще бъда отвън. — Той стана и излезе бързо.
В помещението с оръжията Ви взе бутилка вода от хладилника и се изтегна на една от пейките. Докато отваряше капачката, осъзнаваше, че Рот и Рейдж му говорят, но не можеше да се съсредоточи. Желанието му Джейн да я е грижа за него го влудяваше. А това, че се почувства наранен, задето тя не се интересува от него, беше още по-голям удар по егото му.
Той затвори очи и се опита да разсъждава логично. Не беше спал от седмици. Беше изтормозен от кошмари. Едва не умря.
А и се срещна с откачената си майка.
Ви изпи по-голяма част от водата. Беше слабо да се каже, че не е във форма. Това беше причината да изпитва чувства. Не беше заради Джейн. Такива бяха обстоятелствата. Животът му приличаше на салата от неразбории и по тази причина се държеше глупаво с нея. Тя със сигурност не даваше повод. Отнасяше се към него като към пациент и научно явление. Ами оргазмът, до който почти успя да я доведе? Беше абсолютно сигурен, че ако беше будна, това нямаше да се случи. Образите в главата й бяха фантазиите на жена за опасно чудовище. Не бяха свързани с желание да бъде с него в действителност.