— Хей.
Ви отвори очи и погледна към Бъч. Ченгето избута краката му и седна на пейката.
— Тя свърши страхотна работа с Фюри, нали?
— Да. — Ви погледна към отворената врата. — Какво прави вътре?
— Преглежда съдържанието на шкафовете. Каза, че иска да знае с какво разполагаме, но всъщност мисля, че иска да е около Фюри, без да прави голям въпрос от това.
— Не е нужно да го наблюдава непрекъснато — измърмори Ви. Когато думите се изплъзнаха от устата му, той не можеше да повярва, че ревнува от болния брат.
— Исках да кажа, че…
— Не се тревожи. Разбрах те.
Бъч започна да пука кокалчетата на пръстите си и Ви се замисли дали да не си тръгне. Тези звуци обикновено бяха увод към „сериозен разговор“.
— Какво?
Бъч стегна мускулите на ръцете си и разкопчаната му риза „Гучи“ се изопна в раменете.
— Нищо. Освен че… исках да знаеш, че одобрявам.
— Какво?
— Нея. Теб и нея. — Бъч погледна към него и после настрани. — Добра комбинация.
В последвалата тишина Ви плъзна поглед по профила на най-добрия си приятел от тъмната коса, падаща над широко чело, към чупения нос и масивната челюст. За пръв път от много време не копнееше за Бъч. Което би трябвало да се смята за напредък. Вместо това се почувства зле, но по различна причина.
— Между мен и нея няма нищо, приятелю.
— Глупости. Долових го точно след като ти ме излекува. И връзката помежду ви става все по-силна с всеки изминал час.
— Няма такова нещо. Казвам ти чистата истина.
— Добре… Как е водичката?
— Моля?
— Пиеш я топла като нилската по това време на годината?
Ви пренебрегна закачката и установи, че се е съсредоточил върху устните на Бъч. Произнесе много тихо:
— Знаеш ли… Много исках да правя секс с теб.
— Знам. — Бъч завъртя глава и погледите им се срещнаха. — Вече е в минало време, а?
— Така мисля. Да.
Бъч кимна към отворената врата.
— Заради нея ли?
— Може би. — Ви насочи поглед към стаята с инвентара и зърна Джейн, която тършуваше в един шкаф. Тя се наведе и тялото му реагира мигновено, затова се наложи да размърда бедра, за да се поуталожи болката. Той се замисли за чувствата, които беше изпитвал към съквартиранта си. — Трябва да призная, бях изненадан, че го прие така добре. Мислех, че ще те стресне или нещо подобно.
— Пред чувствата си всеки е безсилен. — Бъч заоглежда ноктите на ръцете си, закопчалката на часовника си марка „Пиаджет“, платинените копчета на маншетите си. — А освен това…
— Какво?
Ченгето поклати глава.
— Нищо.
— Кажи ми.
— Не. — Бъч се изправи и протегна едрото си тяло. — Ще се връщам обратно в Дупката.
— И ти си ме желал. Може би поне мъничко.
Бъч отпусна ръце и се намръщи.
— Аз не съм гей обаче.
Ви зяпна театрално.
— Наистина ли? Това е такъв шок. Бях убеден, че образът на доброто ирландско момче католик от Юга е фасада.
Бъч му показа среден пръст.
— Както и да е. Нямам проблем с хомосексуалистите. Според мен всеки може да спи, с когото желае и да прави каквото иска, стига да са пълнолетни и никой да не бъде нараняван. Просто си падам по жени.
— Спокойно. Само те занасям.
— Надявам се. Не съм хомофоб.
— Да, знам.
— А при теб как е?
— Дали съм хомофоб ли?
— Гей или бисексуален?
Ви издиша шумно. Искаше му се между устните му да има цигара и по навик провери в джоба си, успокоен от факта, че носеше у себе си няколко ръчно свити.
— Ви, знам, че го правиш с жени, но обичаш да използваш кожа и восък. Различно ли е, когато си с мъж?
Ви потърка козята си брадичка с облечената в ръкавица ръка. Винаги беше смятал, че няма нещо, което да не могат да си кажат с Бъч. Но това… беше трудно. Главно защото не искаше нищо между тях да се промени и винаги се беше страхувал, че ще е донякъде извратено да обсъждат сексуалните му занимания прекалено открито. Всъщност Бъч беше хетеросексуален по природа. И ако някога бе почувствал нещо малко по-различно към Ви, то вероятно тази аномалия го беше накарала да изпита дискомфорт.