Ви затъркаля бутилката с вода между дланите си.
— Откога искаш да ми зададеш този въпрос? Дали съм гей.
— От известно време.
— Страхуваше ли се от отговора?
— Не, защото за мен няма никакво значение. До теб съм, независимо дали си падаш по мъже или жени.
Ви се взря в очите на най-добрия си приятел и осъзна, че Бъч не би го съдил. Отношенията им си оставаха близки, независимо от всичко.
Ви процеди една ругатня, потърка гърдите си и примигна. Никога не плачеше, но сега чувстваше, че би го направил. Бъч кимна с разбиране.
— Както вече казах, приятелю, между нас всичко си остава постарому. Без значение кого оправяш. Въпреки че… ако хукнеш след овца, знам ли? Ще ми е трудно да го понеса.
Ви не можа да сдържи усмивката си.
— Не се занимавам със селскостопански животни.
— Не търпиш слама по кожените си дрехи ли?
— Нито пък вълна между зъбите.
Бъч го погледна.
— И тъй, какъв е отговорът, Ви?
— Ти как мислиш?
— Мисля, че си бил с мъже.
— Да, така е.
— Но предполагам… Предполагам, че не ти допадат повече от жените. Като цяло полът е без значение за теб, защото никога не те е било грижа за никого. Освен за мен. И… за лекарката ти.
Ви сведе поглед. Неприятно му бе да е толкова прозрачен, но не беше изненадан. Между тях с Бъч беше така. Без тайни. В този ред на мисли…
— Вероятно трябва да ти кажа нещо, ченге.
— Какво?
— Веднъж изнасилих един мъж.
В настъпилата тишина можеше да се чуе падането на карфица. След известно време Бъч седна обратно на пейката.
— Така ли?
— Докато бях във военния лагер. Който победеше по време на тренировките, после оправяше противника си пред останалите войници. Спечелих първия си двубой след преобразяването. Мъжът… Предполагам, че до известна степен беше съгласен. Искам да кажа, че ми се остави, но не беше редно да го… Не исках да му го причинявам, но не се и спрях. — Ви извади цигара от джоба си и се загледа в нея. — Беше точно преди да напусна лагера. Точно преди… да ми се случат разни неща.
— Това първият ти път ли беше?
Ви извади запалката, но не я използва.
— Страхотен начин да се започне, нали?
— Боже…
— След това, когато попаднах в широкия свят, експериментирах с какво ли не. Бях ядосан и разгневен. — Той погледна към Бъч. — Няма много неща, които да не съм опитвал, ченге. И все крайности, ако ме разбираш. Винаги е било по взаимно съгласие. Беше, и още е, редовно занимание. — Ви се засмя сухо. — И изненадващо незапомнящо се.
Бъч помълча известно време. После каза:
— Мисля, че заради това харесвам Джейн.
— Моля?
— Когато я погледнеш, действително я виждаш. Кога за последен път ти се е случвало?
Ви се съвзе от унеса си и погледна Бъч право в очите.
— Видях теб. Дори да не беше редно, видях теб.
По дяволите, звучеше тъжен. Тъжен и… самотен. Което породи желание у Бъч да смени темата. Потупа го по бедрото, после се изправи и сякаш знаеше точно какво се върти в главата на Ви.
— Виж, не искам да се чувстваш виновен. Заради животинския ми магнетизъм е. Неустоим съм.
— Умник. — Усмивката не се задържа дълго на лицето на Ви. — Недей да подхранваш романтичните си фантазии за мен и Джейн, приятелю. Тя е човек.
Бъч зяпна в комична изненада и възкликна:
— Наистина ли? Това е такъв шок. Аз пък мислех, че е овца.
Ви отправи към Бъч убийствен поглед.
— Тя не гледа на мен по този начин. Ни най-малко.
— Сигурен ли си?
— Да.
— На твое място бих проверил тази теория, преди да я оставя да си тръгне. — Бъч прекара ръка през косата си. — Слушай, аз… По дяволите.
— Какво?
— Радвам се, че ми каза. Тия неща за секса де.
— Едва ли е новина за теб.
— Вярно. Но предполагам, че го сподели, защото ми се доверяваш.
— Така е. А сега по-добре се върни в Дупката. Мариса скоро ще си е у дома.
— Да. — Бъч тръгна към вратата, но се спря и погледна през рамо. — Ви?
Ви вдигна очи.
— Да?
— След този задълбочен разговор мисля, че трябва да си наясно… — Бъч поклати сериозно глава. — Продължаваме да не сме гаджета.