Добре! Изобщо не беше забелязала Джон.
Двайсет минути по-късно най-после се добраха до входа и беше цяло чудо, че Джон успя да влезе. Бодигардовете на вратата едва не сложиха личната му карта под микроскоп и точно се канеха да поклатят отрицателно глава, когато се появи трети от тях, хвърли поглед към Блей и Куин и пусна всички вътре.
Две крачки след входа Джон реши, че мястото му не е тук. Навсякъде имаше хора, които бяха разголени, все едно бяха на плажа. Погледна към една двойка наблизо… Мъжът полата на жената ли вдигаше?
Не, ръката принадлежеше на мъжа зад нея. Не на този, с когото се целуваше.
Пронизителните тонове на техно музиката кънтяха във въздуха, изпълнен с миризма на пот, парфюм и още нещо, което той подозираше, че беше секс. Лазери пронизваха мрака и очевидно целта им бяха очните му ябълки, защото, накъдето и да погледнеше, го улучваха.
Прииска му се да имаше слънчеви очила и тапи за уши. Погледна отново към двойката, по-точно тройката. Не беше напълно сигурен, но му се стори, че жената е пъхнала ръце в панталоните и на двамата.
Защо не и превръзка за очите, помисли си.
С Куин начело петимата се отправиха към оградената зона, която се охраняваше от огромни бодигардове. От другата страна на живата барикада, отделени от шумотевицата със стена от падаща вода, върху кожени дивани се бяха настанили хора, облечени в дизайнерски дрехи с питиета пред тях, чиито имена Джон вероятно не би могъл да произнесе.
Куин се насочи към дъното на клуба, сякаш си беше у дома, и избра място до стената, от което имаха видимост към суматохата на дансинга и лесен достъп до бара. Той взе поръчките на момичетата за питиета, после и тази на Блей, но Джон поклати глава. Обстановката не беше подходяща дори леко да се отпусне.
Спомни си за времето, преди да се присъедини към Братството, когато беше сам на света и винаги беше най-дребният наоколо. Тук се чувстваше точно така. Всички бяха по-високи, тълпата се извисяваше над него, дори и жените. Това събуди старите му инстинкти. Ако разполагаш с малко физически ресурси, с които да се защитаваш, се налага да разчиташ на изострените си сетива. Да си плюе на петите, беше стратегия, която винаги го бе спасявала. С изключение на онзи единствен път.
— Мускулите ти са толкова стегнати. — В отсъствието на Куин момичетата се бяха нахвърлили на Блей, особено Бети, която не спираше да го гали и попипва.
Блей не можеше да се включи активно в играта, защото не го биваше в бързите духовити отговори, но в същото време не ги и отблъскваше, като даваше воля на ръцете на Бети.
Куин се зададе откъм бара в целия си мъжествен блясък. Боже, той беше в свои води. Във всяка ръка държеше по две бутилки бира „Корона“ и очите му се насочиха към момичетата. Движеше се, сякаш вече правеше секс, с извиващи се хълбоци и гордо изпънати плещи на мъж, у когото всичко функционираше перфектно и подканваше да бъде използвано. Пред момичетата определено този номер минаваше. Погледите им заблестяха, когато той се появи от тълпата.
— Дами, трябва да ми се отблагодарите за усилието. — Той подаде едната бира на Блей, отпи от другата, а останалите две вдигна над главата си. — Хайде, дайте ми каквото искам.
Бети веднага се включи, опря ръце на гърдите му и протегна врат. Куин наклони леко глава, но не й помогна особено. Което я накара да се потруди още по-усърдно. Когато устните им се срещнаха, тези на Куин се разтегнаха в усмивка. Той се протегна и дръпна другото момиче към себе си. Бети не възрази ни най-малко. Дори помогна.
— Да идем в тоалетната — прошепна Бети драматично.
Куин се наведе над Бети и целуна приятелката й.
— Блей? Ще дойдеш ли с нас?
Блей взе бирата си и отпи.
— Не, ще остана тук. Искам да се отпусна.
Бързият поглед към Джон го издаде. Което вбеси Джон.
— Не ми е нужна бавачка.
— Знам, приятел.
Момичетата, които висяха от двете страни на Куин като комплект завеси, се намръщиха, сякаш Джон беше ревльото, който разваля купона. И определено изглеждаха напълно вбесени, когато Куин се отдръпна от тях.
Джон изгледа приятеля си остро.
— Да не си посмял да ме охраняваш. Вече няма да ти проговоря.
Бети вдигна глава, а русата й коса се плъзна по ръката на Куин.
— Какво не е наред?
Джон изписа с пръсти:
— Кажи й, че няма нищо, и действай. Говоря сериозно, Куин.