— Някакъв проблем ли има? — изчурулика Бети.
— Ако не отидеш с нея, си тръгвам. Ще се махна от този клуб, Куин. Не се шегувам.
Куин потвърди с кратко затваряне на очи, после, преди Бети да е успяла да повтори въпроса си отново, каза:
— Да вървим, дами. Скоро ще се върнем.
Куин се обърна и момичетата тръгнаха след него, а Джон изписа:
— Блей, върви с тях. Аз ще чакам тук.
Приятелят му не отговори и той изписа:
— Блей, върви!
След кратко колебание Блей отвърна:
— Не мога.
— Защо?
— Защото… обещах, че няма да те оставям.
На Джон му причерня.
— На кого обеща!
Страните на Блейлок пламнаха като червен светофар.
— На Зейдист. След като преминах през преобразяването, веднъж ме задържа след часа и каза, че ако някога излизаме с теб… нали разбираш?
Гняв изпълни Джон и накара главата му да забучи.
— Само до промяната ти, Джон.
Джон поклати глава, защото така правиш, когато нямаш глас, а ти се иска да крещиш. Пулсирането зад очите му се върна мигом.
— Ето какво. Ако се тревожиш за мен, дай ми пистолета си.
В този момент покрай тях мина невероятно сексапилна брюнетка, облечена в бюстие и панталони, които сякаш бяха вградени в бедрата й. Блей прикова поглед в нея и въздухът около него се промени. Тялото му започна да излъчва топлина.
— Блей, какво ще ми се случи тук? Дори Леш да се появи…
— Той не е допускан в този клуб. Затова настоях да дойдем тук.
— Откъде… Нека позная. Зейдист ти е казал, че можем да дойдем тук, нали?
— Може би.
— Дай ми пистолета и действай.
Брюнетката се настани на бара и погледна през рамо. Право към Блей.
— Не ме оставяш. И двамата сме в клуба. И вече наистина съм ядосан.
Последва пауза. После оръжието смени притежателя си и Блей изгълта бирата си, сякаш наистина беше притеснен.
— Късмет — пожела му Джон.
— По дяволите, нямам представа какви ги върша. Дори не знам дали искам да го направя.
— Искаш го. И ще се справиш. Върви, преди да си е намерила друг.
Най-после останал сам, Джон се облегна на стената и кръстоса кльощавите си глезени. Загледа се към тълпата и почувства завист.
Не след дълго го изпълни усещането, че е разпознал някого. Сякаш някой беше извикал името му. Озърна се да провери дали Блей или Куин не му подвикват отнякъде. Не. Куин и блондинките не бяха наоколо, а Блей беше зает с брюнетката на бара.
Но той беше сигурен, че някой го вика.
Джон заоглежда съсредоточено лицата в тълпата. Беше пълно с хора, но погледът му не попадна на конкретна физиономия и точно когато се канеше да си каже, че полудява, видя някого, когото познаваше много добре.
Жената стоеше в сумрака в края на бара. Розовите и сини отблясъци от бутилките с алкохол я осветяваха леко. Висока и с тежка конструкция като на мъж, тя имаше много къса тъмна коса и изражение, което ясно даваше да се разбере, че решиш ли да й въртиш номера, правиш го на свой собствен риск. Очите й бяха смъртоносно проницателни, сериозни като на боец и… гледаха към него.
Тялото му мигом настръхна, сякаш търкаха кожата му с шкурка. Почувства се задъхан и замаян, цял пламна, но поне забрави за главоболието си.
Мили боже, тя тръгна към него.
Походката й излъчваше сила и самоувереност. Изглеждаше сякаш преследва жертва, и мъже, по-едри от нея, се дърпаха от пътя й, бързи като мишлета. Докато тя приближаваше, Джон заоправя якето си в опит да изглежда по-мъжествен. Което беше такава смехория.
Гласът й беше дълбок.
— Аз съм от охраната на клуба. Ще те помоля да дойдеш с мен.
Тя го хвана за ръката, без да изчака отговор, и го поведе по тъмен коридор. Преди дори да разбере какво се случва, тя го бутна в нещо като стая за разпити и го залепи за стената като фототапет.
С една ръка притисна гърлото му и той изпъшка, а с другата заопипва гърдите и бедрата му с бързи и делови движения.
Джон затвори очи и потръпна. Беше възбуждащо. Ако беше способен на ерекция, то сега със сигурност щеше да е втвърден до крайност.
И тогава се сети за незаконния пистолет на Блей, намиращ се в задния джоб на взетите назаем панталони. По дяволите.