— Какво има?
— Нищо. — Беше такава лъжкиня.
— Лъжкиня.
Страхотно, това също го знаеше.
— Не искам да се чувствам по този начин. Ясно ли е?
Настъпи дълга пауза.
— Как се чувстваш, Джейн? — Тя не каза нищо и той изрече полугласно: — Не ти харесва, че ме желаеш, нали? Защото съм извратен ли?
— Да.
Думата се изстреля от устата й, въпреки че не беше чистата истина. Ако трябваше да е честна пред себе си, проблемът беше по-сериозен. Винаги се беше гордяла с интелигентността си. Разум вместо емоции и решения, вземани на базата на логиката, бяха принципи, които никога не я предаваха. И ето че сега желаеше нещо, от което инстинктите й подсказваха да бяга надалече.
Когато тишината между тях продължи, тя свали ръце от лицето си и погледна към вратата. Той не стоеше изправен в рамката, но тя чувстваше, че не е далече. Наведе се напред и го зърна. Облегнат на стената, той бе вперил поглед към сините постелки, сякаш наблюдаваше морето.
— Съжалявам — каза тя. — Не исках да прозвучи така.
— Искаше. Но няма проблем. Аз съм това, което съм. — Облечената в ръкавица ръка потрепна и тя имаше усещането, че не беше съзнателно.
— Истината е… — Той повдигна едната си вежда, когато тя заговори, въпреки че не гледаше към нея. — Истината е, че чувството за самосъхранение е нещо добро и именно то трябва да диктува реакциите ми.
— А не го ли прави?
— Не… винаги. С теб невинаги.
Устните му помръднаха леко.
— Тогава за първи път в живота си се радвам, че съм различен.
— Страх ме е.
Той мигом стана сериозен. Очите му с цвят на диамант срещнаха нейните.
— Не се страхувай. Няма да те нараня. И няма да допусна никой друг да го направи.
За част от секундата защитата й падна.
— Обещаваш ли? — попита го задавено.
Той положи облечената си в ръкавица ръка върху сърцето, което тя беше оперирала, и произнесе поредица от красиви думи, които тя не разбра. После ги преведе.
— Кълна се в честта си и в кръвта, течаща във вените ми.
Тя отмести поглед от него и за съжаление той попадна върху редица нунджако, провесени на стената, готови да нанесат смъртоносни поражения.
— Никога не съм била така уплашена в живота си.
— Съжалявам, Джейн. Съжалявам за всичко това. И ще те пусна да си вървиш. Всъщност, свободна си да си тръгнеш, когато пожелаеш. Само кажи и ще те отведа в дома ти.
Тя погледна обратно към него и се взря в лицето му. Около козята му брадичка беше набола брада и покриваше челюстта и скулите му. Това го правеше да изглежда още по-зловещ. С тези татуировки край окото и с този гигантски ръст, ако се сблъскаше с него на улицата, би изпаднала в ужас дори без да знае, че е вампир.
И въпреки това му се доверяваше да я защити.
Чувствата й реални ли бяха? Или беше напълно завладяна от стокхолмския синдром?
Плъзна поглед по широкия му гръден кош, стегнатите бедра и дългите крака. Боже, което и от двете да беше вярно, тя го желаеше повече от всичко.
От устата му се откъсна сподавен стон.
— Джейн…
— По дяволите.
Той също изруга и запали поредната цигара. Изпусна дима и каза:
— Има и друга причина, заради която не мога да бъда с теб.
— Каква е тя?
— Аз хапя, Джейн. И не бих могъл да се спра. Не и с теб.
Тя си спомни нежното одраскване от зъбите му, които се плъзнаха нагоре по врата й, докато сънуваше. Тялото й се изпълни с топлина, въпреки че се питаше как би могла да желае такова нещо.
Ви пристъпи обратно към вратата с цигара в облечената в ръкавица ръка. От горящия й връх се извиваше струйка дим, фина и изящна като женска коса.
С поглед, закован в нейния, той плъзна свободната си ръка надолу по гърдите и стомаха и я спря върху члена си, скрит от памучната пижама. Джейн преглътна мъчително. Изпълни я похот, която едва не я събори от пейката.
— Ако ми позволиш — каза той тихо, — ще те намеря в съня ти и ще довърша това, което започнах. Би ли искала да свършиш с мен, Джейн?
От стаята за физиотерапия се чу изпъшкване.
Джейн се препъна, когато стана от пейката и се запъти да провери състоянието на най-новия си пациент.
На носилката Фюри се превиваше от болка и блъскаше по превръзката, покриваща половината му лице.
— Кротко. — Тя положи ръката си върху неговата, за да го спре. — Спокойно. Всичко е наред.