Тя потърка рамото му и продължи да му говори, докато той не се успокои.
— Бела — промълви той.
С ясното съзнание, че Ви стои в ъгъла, тя попита:
— Това жена му ли е?
— Жената на близнака му.
— О!
— Именно.
Джейн взе слушалки и апарат за кръвно налягане и провери жизнените му показатели.
— Ниското кръвно налягане нормално ли е за вашия вид?
— Да. Също и забавен пулс.
Тя положи длан на челото на Фюри.
— Топъл е. Но температурата ви е по-висока от нашата, нали?
— Така е.
Тя зарови пръсти в многоцветната коса на Фюри сред гъстите кичури и я приглади. Там имаше някакво черно мазно вещество.
— Не го докосвай — предупреди я Ви.
Тя дръпна ръката си.
— Защо? Какво е?
— Кръвта на враговете ни. Не я искам върху теб. — Той отиде до нея, хвана я за китката и я отведе до мивката.
Въпреки че беше против природата й, тя остана мирно, послушна като дете, докато той насапуниса и изплакна ръцете й. Усещането на голата му длан и на тази в ръкавицата, плъзгащи се по пръстите й… нежната пяна по кожата… топлината му, проникваща в нея и плъзваща нагоре по ръката й, я доведоха до безразсъдство.
— Да — каза, втренчена в това, което правеше той.
— Да, какво?
— Ела отново в съня ми.
20.
Като шеф на охраната в „Зироу Сам“ Хекс не допускаше никакви оръжия в заведението, но особено много мразеше разни дребни педалчета, въоръжени чак до миниатюрните си тестиси, да се перчат наоколо с металните си играчки.
Заради такива като тях се стигаше до обаждания на 911. А тя не обичаше да си има вземане-даване с колдуелската полиция.
По тази причина изобщо нямаше намерение да се извинява, задето беше притиснала въпросния малък мърльо и беше открила пистолета, който неговият червенокос приятел му беше дал по-рано. Измъкна деветмилиметровото оръжие от панталона на хлапето, извади пълнителя и хвърли глока на масата. Прибра патроните в кожените си бричове и го претърси за лична карта. Докато го пребъркваше, чувстваше, че той е от нейния вид, и това я вбеси дори повече.
Въпреки че нямаше причина за това. Все пак хората нямаха монопол над глупостта.
Завъртя го и го сложи да седне, като го държеше за рамото. Отвори портфейла и извади шофьорска книжка, принадлежаща на Джон Матюс. Според датата на раждане той беше двадесет и три годишен. Адресът беше в квартал с жители от средната класа, за който тя можеше да се обзаложи, че той през живота си не беше виждал.
— Виждам какво пише в личната ти карта, но кой си в действителност? Кое е семейството ти?
Той отвори няколко пъти уста, но от там не излезе нищо. Очевидно беше уплашен до смърт. Което беше нормално. Беше просто недорасъл претранс с широко ококорени яркосини очи на бледото си лице.
Да, правеше се на жилав. Щрак-щрак, бум-бум и прочие гангстерски номера. Боже, колко й беше писнало от такива глупости. Може би беше време отново да започне да работи самостоятелно и да се върне към това, което умееше най-добре. Все пак в определени кръгове наемните убийци бяха търсени. Бе наполовина симпат и удовлетворението от работата за нея беше даденост.
— Говори — нареди тя и хвърли портфейла му на масата. — Знам какво си. Кои са родителите ти?
Това определено го изненада, въпреки че не допринесе особено за вокалните му способности. След като преглътна поредния шок, просто събра длани пред гърдите си.
— Не си играй с мен. Щом си достатъчно мъж да носиш оръжие, няма причина сега да се държиш като страхливец. Или всъщност си точно това и пистолетът е у теб, за да се чувстваш мъж?
Като в забавен каданс той затвори уста и отпусна ръце в скута си. Сякаш смалил се, наведе поглед и сви рамене.
Настъпи мълчание и тя скръсти ръце пред гърдите си.
— Слушай, хлапе. Имам на разположение цяла нощ и съм готова да ти отделя цялото си внимание, така че мълчи колкото желаеш. Аз никъде няма да ходя, нито пък ти.
Предавателят в ухото на Хекс се включи и когато бодигардът от зоната на бара млъкна, тя отвърна:
— Добре, доведи го тук.
Само миг по-късно на вратата се почука. Тя отвори и вътре влезе подчиненият й, повел пред себе си рижия вампир, който беше дал оръжието на хлапето.