— А тази опасност от нападение, когато кацнем? — запита Кето. — Служителите на аеродрума сигурни ли са, че ще могат да удържат нещата под контрол? Нали няма умишлено да те накарат да слезеш долу само за да бъдеш убит?
— Е, надявам се, че ще ме защитят. Аз самият поех този риск. Виждаш ли, като Одонианец, поемането на този риск е привилегия за мен. — Усмихна се на Кето. Хейнянецът не се усмихна в отговор. Лицето му остана напълно сериозно. Беше приятен мъж на около тридесет, висок и с бледа кожа като Сетианците, но почти без коса като Теранец, с мъжествени, волеви черти на лицето.
— Щастлив съм, че ще мога да те придружа — рече той. — Ще те откарам долу с капсулата за приземяване.
— Много добре — отвърна Шевик. — Не всеки би се съгласил да приеме нашите привилегии!
— Може би повече хора от колкото си мислите биха ги приели. — рече Кето. — Стига само да им разрешите.
Шевик, чийто мисли бяха заети със съвсем други неща, тъкмо се готвеше да си тръгне, но последните думи на Кето го спряха. Погледна Хейнянина и директно го попита:
— Искаш да кажеш, че би желал да кацнеш заедно с мен?
Кето му отвърна със същата прямота:
— Да, бих искал.
— Командирът ще ти разреши ли?
— Да. Като офицер на този кораб, всъщност е мое задължение да изследвам всеки нов, непознат свят, когато ми се удаде възможност. Обсъдихме тази възможност с командира. Говорихме също и с посланика преди да тръгнем. И двамата смятат, че не трябва да се отправя официална молба, защото вашите хора по принцип забраняват на чужденците да кацат на Анарес.
— Хм — неопределено измърмори Шевик. Отиде до стената и за момент остана загледан в картината, която висете на нея. Представляваше Хейнянски пейзаж, тъмна река, течаща между тръстиките под надвиснали оловни облаци.
— Заключителните условия на Заселничеството на Анарес — рече той — не позволяват на Урасците да се приземяват, освен единствено в границите на аеродрума. Тези условия все още са общоприети. Но ти не си Урасец.
— Когато Анарес е била заселвана, още не са били познати другите раси. В условието явно важи за всички чужденци.
— Така решиха и нашите водачи, преди шейсет години, когато твоите хора за първи път дойдоха в нашата слънчева система и се опитаха да разговарят с нас. Те просто издигнаха още по-високи стени. — Извърна се и погледна другия. — Защо искаш да кацнеш с мен, Кето?
— Искам да видя Анарес — отвърна Хейнянинът. — Преди още ти да дойдеш на Урас, аз бях много любопитен за всичко на Анарес. Всичко започна, когато прочетох книгите на Одо. Те силно ме заинтригуваха. После… — Замълча за момент, сякаш се колебаеше дали трябва да го каже или не, но после продължи с обичайния си тих, спокоен глас. — После научих малко Правски. Не много, разбира се.
— Значи, това е твое лично желание? Твоя собствена инициатива?
— Изцяло.
— И добре разбираш, че това може да се окаже опасно? — Да.
— Нещата са… нещата са малко извън контрол на Анарес. Точно това ми казаха приятелите ми по радиото. Това беше и нашата цел, на синдиката, чрез моето пътуване до Урас да пораздрусаме нещата, да поразбудим духовете, да нарушим някои навици, да накараме хората да си зададат някои въпроси. Да се държим като анархисти! Целият този процес е продължавал, докато ме нямаше. Така, че, нали разбираш, никой не знае със сигурност какво може да се случи оттук нататък. Ако слезеш долу с мен, нещата още повече ще се усложнят. Не мога да ги насилвам чак толкова. Не мога да те представя като официален представител на някакво чуждо правителство. Това няма да се приеме добре на Анарес.
— Много добре разбирам това.
— Веднъж щом стъпиш там, веднъж щом преминеш отвъд стената заедно с мен, ти вече ставаш един от нас. Ние сме отговорни за теб и ти си отговорен за нас. Ставаш Анаресец и имаш равни права на всички останали. Но не мисля, че тези права могат да гарантират сигурността на когото и да било. Свободата никога не гарантира пълна сигурност. — Обходи с поглед спокойната, подредена стая, с нейната семпла мебелировка и уютно излъчване. После върна погледа си отново на Кето. — Ще откриеш, че там човек може да се чувства много, много самотен.
— Моят народ е много древен — рече Кето. — Цивилизацията ни е много стара. Отпреди хиляди хилядолетия. Имаме исторически данни за стотици от тези хилядолетия. Минали сме през всичко, опитали сме от всичко. Анархизмът също, както и всичко останало. Но аз за себе си не съм. Казват, че под никое слънце няма нищо ново. Но ако животът на всеки от нас, животът не всеки един не е нещо ново, тогава защо изобщо се раждаме?