— По този въпрос няма да имате никакви трудности, сър — бързо каза Пе. — Само кажете предпочитанията си и за нас ще бъде много лесно да ви осигурим.
— Тук се носят доста интересни предположения за обичаите на анаресците, но мисля, че можем да ви предложим всичко, което желаете — каза Ой.
Шевик нямаше представа за какво говорят те. Той се почеса по главата.
— Тук всички учени са мъже, така ли?
— Учени ли? — невярващо попита Ой.
Пе се изкашля.
— О, да, разбира се. Всички учени са мъже. Има известен брой жени, учителки в девическите училища, но те никога не успяват да преминат на по-висше ниво.
— Но защо?
— Не могат да се справят с математиката и нямат абстрактно мислене. Просто не стават. Нали знаете как е: това, което жените наричат мислене, минава през матката им! Разбира се, има и няколко изключения. Това са изключително умни жени с атрофирала вагина.
— Вие, одонианците, позволявате ли на жените да изучават науки?
— Да, те също стават учени.
— Надявам се, че не са много.
— Ами… около половината.
— Винаги съм казват — каза Пе. — че правилно подбрани момичета могат да поемат голяма част от работата в лабораториите и да облекчат мъжете. Те са много по-сръчни и бързи в сравнение с мъжете при повтарящите се опити, по-бавно се отегчават и са възприемчиви. Ако използваме жените, можем да освободим много мъже за съзидателна работа.
— Не и в моята лаборатория — каза Ой. — Те трябва да си знаят мястото.
— Вярвате ли, че жените са способни на творческа интелектуална дейност, доктор Шевик?
— Аз трябваше да ги убеждавам, че съм способен. Митис беше моя преподавателка в Нортсетинг, също и Гвараб, може би сте чували за нея.
— Гвараб с била жена! — каза Пе, истински изненадан, и после се разсмя.
Ой изглеждаше обиден и невярващ.
— Не можем да познаем по имената ви — студено каза той. — Предполагам, че вие не правите разлика между половете.
— Одо е била жена — меко отвърна Шевик.
— Така значи — каза Ой и сви рамене. Пе кимна почтително, както кимаше и на стария дърдорко Атро.
Шевик разбра, че бе събудил дълбока, студена неприязън у тези мъже. Очевидно те, като онази маса на кораба, съдържаха в себе си жената — потисната, безмълвна, окована във вериги. За тях всяка връзка беше притежание. Те бяха обсебени.
— Една красива, добродетелна жена е вдъхновение за нас. Тя е най-прекрасното нещо на земята — каза Пе.
Шевик се почувства ужасно неудобно. Той стана и отиде до прозореца.
— Вашият свят с много красив — каза той. — Бих искал да го опозная повече. Засега трябва да остана тук, затова бихте ли ми донесли книги?
— Разбира се, сър! Какви по-точно?
— История, картини, разкази — всичко. Може би книги за деца, защото аз знам много малко. Ние учим за Урас, но само от времето на Одо и нищо за предишните осем хиляди и петстотин години! От друга страна, след Преселението на Анарес е изминал век и половина. Откакто на Анарес е капнат последният кораб със заселници, ние сме в неведение. Ние ви обърнахме гръб; вие също ни игнорирахте. Вие сте нашата история, а ние, може би, сме вашето бъдеще. Аз искам да науча всичко, затова съм тук. Ние не сме диваци и нашата нравственост не е племенна. Невежеството е зло и то ще предизвика само неправди. Затова дойдох да се уча. Шевик говореше много сериозно.
— Точно така, сър! Ние сме напълно съгласни с вашите цели — съгласи се Пе ентусиазирано.
Ой го погледна с черните си, непроницаеми очи.
— Значи сте дошли на първо място като пратеник на вашето общество? — попита той.
Шевик се върна и седна на мраморната пейка край камината, която вече чувстваше като своя територия. Да, той искаше свое място и се нуждаеше от спокойствие, но по-силно чувстваше нуждата, която го бе довела през бездната до другия свят, нуждата от общуване. Той искаше да разрушава стените.
— Аз дойдох — внимателно каза той — като синдик на групата на Инициативните, групата, която през последните две години говореше по радиото с Урас. Предполагам знаете, че не съм представител на някаква власт или институция и не сте ме поканили като такъв.
— Не — отвърна Ой. — Ние поканихме физика Шевик, с одобрението на нашето правителство и на Съвета на Световните Правителства, разбира се, но вие сте тук като частен гост на Университета Ю Ун.
— Чудесно.
— Но не сме сигурни дали сте тук с одобрението на… — той се поколеба.
— На моето правителство? — усмихна се Шевик.
— Ние знаем, че по принцип на Анарес няма правителство, но очевидно трябва да има някаква администрации. Ние разорахме, че групата, която ни изпраща, нашият синдикат, е нещо като фракция, може би революционна фракция.