— А защо не? — запита Дери.
Шевик не му обърна внимание.
— Вярно е, че етиката и хронософията са свързани до известна степен. Представата ни за времето включва и способността ни да разграничаваме причина и следствие, средства и цел. Да вземем отново бебето, или животното, те не могат да направят разлика между това, което правят в момента и това, което ще се случи като следствие от действията им. Те не могат да направят нещо материално, да кажем една проста подемна макара, или пък нещо по-сложно и абстрактно, например, не могат да дадат обещание. Ние, обаче, можем. Правейки различие между „сега“ и „не-сега“, ние можем да направим връзката. И ето тук се намесва моралът, етиката. Ние имаме чувство за ОТГОВОРНОСТ. Да твърдим, че възвишени цели могат да се преследват с низки средства е все едно да твърдим, че ако дръпнем въжето на една подемна макара ще вдигнем товарът, закачен на друга. Да нарушим даденото обещание е все едно да отречем реалността на миналото, а следователно, да отречем и надеждата за едно реално бъдеще. Щом времето и разумът са функции едно на друго, щом самите ние сме творения на времето, то тогава е най-добре да осъзнаем това и да се опитаме да извлечем максимална полза от него. Трябва винаги да пазим чувството си за отговорност.
— Но, вижте, — намеси се Дери с нескрито задоволство от собствената си компетентност — вие току-що казахте, че във вашата система на Едновременност няма нито минало, нито бъдеще, а само нещо като безкрайно настояще. Така, че как може човек да бъде отговорен за книгата, която вече е написана? Единственото, което може да направи е само да я прочете. Не му е оставен никакъв избор, никаква свобода на действията.
— Точно това е и дилемата на детерминизма. Вие сте много прав, че тя е присъща на мисленето на Симултанистите. Но мисленето на Секвентистите също си има своята дилема. Ще ви го илюстрирам с един прост пример. Да кажем, че вземете един камък и го хвърлите към едно дърво. Ако сте Симултанист камъкът вече е ударил дървото, а ако сте Секвентист, той никога няма да го удари. Е, кое от двете си избирате? Може би предпочитате да хвърляте камъни, без да мислите за зова, тогава вие нямате избор. Аз пък предпочитам да усложнявам нещата, затова избирам и двете.
— Но, как ги съчетавате двете? — направо запита скромният.
Шевик едва не се изсмя от отчаяние.
— Не знам. Толкова време вече работя върху това! В крайна сметка, камъкът все пак удря дървото. Нито простата Последователност, нито простата Едновременност могат да обяснят този факт сами по себе си. Ние, обаче не се нуждаем от опростеност, а от комплексност, от отношенията между причина и следствие, между средства и цел. Нашият модел на космоса трябва да бъде също толкова необятен, колкото и самият Космос. Една комплексност, която включва не само продължителността, но и постоянността, не само развитие, но и съществуване, не само геометрия, но и етика. Ние не търсим отговора, а само правилната формулировка на въпроса…
— Хубаво, обаче индустрията се нуждае от отговори — каза Дери.
Шевик бавно се извърна, погледна надолу към него и нищо не каза.
Настъпи натегнато мълчание, което бе нарушено от Веа, която отново се върна към темата си за предсказването на бъдещето. Другите с удоволствие се впуснаха в разискването и взеха да разказват случки от собствения си опит с разни гадатели и гледачки.
Шевик реши дума да не обелва повече, независимо какво го питат. Беше по-жаден от всякога. Остави сервитьорът да му напълни повторно чашата и изпи приятното, газирано питие. Обходи с очи стаята в опит да уталожи гнева си и да се поуспокои, наблюдавайки другите. Но, те също се държаха прекадено емоционално за Йотийци — спореха разпалено, смееха се на висок глас и се прекъсваха един друг. В един от ъглите мъж и жена се бяха улисали в началния стадий на сексуална игра. Отвратен, Шевик извърна очи. Нима бяха такива егоисти дори в секса? Да се целуваш и съвъкупляваш пред очите на хора, които са без партньорите си, бе също толкова вулгарно, колкото да ядеш пред очите на гладуващи. Отново насочи вниманието си към групата до него. Бяха приключили с гадателствата и вече обсъждаха политиката. Всички говореха за войната, за това какво ще направи Тува, какво ще направи А-Йо, какво ще направи ССП.
— Защо говорите само в абстракции? — внезапно пожела да узнае той и сам се учуди на въпроса си, понеже бе решил да не говори. — Тук не става въпрос за имена на разни държави; става въпрос за това, че хора, човешки същества се избиват едни други. Защо отиват на смърт войниците? Защо човек просто ей така отива и почва да избива непознати?