В стаята бе тъмно. Уличните лампи в града току-що бяха запалени, крехки, бледи светлинки под сивкавия мрачен небосвод. Таквер влезе в стаята, запали осветлението и седна до радиатора както си беше с палтото.
— Уф, колко е студено! Отвратително. Едва си усещам краката, сякаш съм ходила боса по снега. За малко да се разрева докато, се прибирах, толкова ме болят. Тия гадни собственически боти! Защо да не можем да направим приличен чифт обувки? Защо стоеше на тъмно?
— Не знам.
— Ходи ли в столовата? Аз хапнах малко в Добавките на връщане. Наложи ми се да остана по до късно. Кукуруто, точно сега хвърля хайвера си и трябваше да го извадим от аквариумите преди големите риби да го изядат. Ял ли си?
— Не.
— Защо си такъв мрачен? Моля те, недей да се цупиш, поне не тази вечер. Ако още нещо се обърка днес направо ще се разрева. Поболях се от този непрестанен рев. Проклетите тъпи хормони! Иска ми се да можех да имам бебета като рибите, хвърлям хайвера и отплувам и с това се свършва. Освен, ако не се върна обратно, за да го изям… Моля те, не стой така като статуя! Просто не мога да те понасям такъв.
Беше на ръба да се разплаче, както си седеше там сгушена до едва-едва греещия радиатор и се бореше да развърже ботите си с вкочанените си пръсти.
Шевик мълчеше.
— Какво има? Стига си мълчал!
— Сабул ме повика днес. Няма да препоръча „Принципите…“ за публикация, или износ.
Таквер спря да се мъчи с връзките и се втренчи през рамо към Шевик.
— И какво точно ти каза? — попита най-накрая.
— Критиката му е на масата.
Тя се изправи и се дотътри до масата само с един обут крак. Наведе се над масата с ръце в джобовете и се зачете в листа.
— „Това, че Секвентната физика е магистралата на хронософската мисъл в Одонианското Общество, винаги е било общоприет принцип, още от Заселването на Анарес. Разни егоистични опити за отклонения от този солидарен принцип водят единствено до безплодно лутане из несъстоятелни хипотези без практично приложение и в ущърб на органичното, социално единство, или до предъвкване на суеверни, религиозни спекулации от страна на безотговорни псевдоучени, поставили се в услуга на Собственическите Държави на Урас…“ Ах, мръсният му собственик! Скудоумното, завистливо, нищожно декламаторче! Смята ли да пусне това в пресата?
— Вече го е направил.
Тя коленичи, за да свали и другата си обувка. На няколко пъти поглеждаше нагоре към него, но не каза нищо. Не направи опит да отиде при него, да се опита да го докосне, да го успокои. Когато най-сетне заговори, гласът й вече не бе напрегнат и висок като преди малко, а притежаваше старият, познат мек и приятен тембър.
— Какво ще правиш, Шев?
— Няма какво да се направи.
— Ще отпечатаме книгата. Ще създадем печатарски синдикат, ще се научим да набираме буквите на матрица и пак ще я издадем.
— Дажбите хартия са сведени до минимум. Не могат да се печатат несъществени неща. Само публикации на КПР. Поне докато премине опасността за плантацията от холумните дървета.
— Тогава защо не се опиташ да попромениш малко изложението? Завоалирай това, което всъщност искаш да кажеш. Маскирай го малко. Декорирай го тук-там със Секвентистки дрънкулки. Така ще го приеме.
— Човек не може да маскира черното на бяло.
Тя не го попита не може ли по някакъв начин да заобиколи Сабул, да го прескочи и да се отнесе до по-висша инстанция. На Анарес нямаше „по-висши инстанции“, всички бяха равни. Нямаше начини за „заобикаляне“. Ако някой не можеше да работи в разбирателство със своите синдици, просто работеше сам.
— Ами ако… — тя замълча. Изправи се и сложи ботите си пред радиатора, за да се изсушат. Свали палтото си, окачи го на закачалката и се наметна с широк, ръчно изплетен шал. Бавно седна на леглото с леко изпъшкване. Погледна към Шевик, чийто профил се открояваше на фона на прозореца.
— Ами ако му предложиш да се пише за съавтор? Като в онзи, първия ти труд.
— Сабул не би поставил името си върху разни „суеверни, религиозни спекулации“.
— Сигурен ли си? Напълно ли си сигурен, че не иска точно това? Той много добре знае какво е това, какво е цената на труда ти. Ти винаги си казвал, че е много хитър. Той много добре знае, че книгата ти ще го прати във ваната за рециклиране заедно с цялата Секвентистка школа. Обаче, ако може да си подели с теб облагите и славата, не би се замислил. Той е просто един гаден егоист. Само ако би могъл да каже, че това е „Негова“ книга…