Индивидът, обаче, решаваше какво е и какво не е необходимо. Шевик и Таквер си пишеха редовно, горе-долу по веднъж на декада. Той й писа:
„Пътуването мина добре, три дни в пътнически камион. Тук комуната е доста голяма, около три хиляди души. Пораженията от сушата са много по-големи. Храна не липсва засега. Дажбите в столовата са същите като в Абиней, само дето ядем едни и същи варени гара-грийни по два пъти дневно, понеже тук имат доста голям запас от тях. Климатът обаче е много лош. Заради Праха. Въздухът е сух, а вятърът духа непрекъснато. Има кратки превалявания, но час след като спре дъжда и земята отново изпръхва и вятърът вдига праха. Тази година валежите в района са двойно по-малко от средните за сезона. Всички в Програмата са с напукани устни, кръвотечение от носа, сърбежи в очите и тежка кашлица. Особено трудно е на бебетата, очите им са постоянно възпалени, а кожата — обрината. Чудя се, дали изобщо бих обърнал внимание на това реди половин година. Като стане баща, човек почва да се грижи за тия работи. Работата е като всяка друга, всички са приятелски настроени, но сухия вятър много изтощава. Снощи се сетих за Не Теръс, шумът на вятъра отвън бе същият като шумът на поточето тогава. Не съжалявам за раздялата. Тя ми отвори очите за това, че бях започнал да давам по-малко от себе си, сякаш бях започнал да те притежавам, а ти — мене. Всъщност, истината няма нищо общо с каквото и да е «притежание». Това, което правим, е, доказателство за целостта и единството на Времето. Пиши ми какво прави Садик. В свободното си време водя занимания с някои хора, които ме помолиха. Има едно момиче, което е направо родена математичка. Ще я препоръчам на Института. Твой брат, Шевик“.
Таквер му отговори:
„Разтревожена съм от нещо много странно. Лекторите за третия Срок бяха назначени преди три дни и аз отидох в Института, за да разбера каква програма са ти сложили, но не можах да открия нито стая, нито курс лекции на твое име. Помислих, че са те пропуснали по грешка и отидох в Личен Състав. Там ми казаха, че да, разбира се те искали ти да водиш курса по Геометрия. Върнах се в Института и отидох право в отдел Координиране, при онази старица с големия нос, нали се сещаш. Тя ми каза, че не знае нищо, не, не знае и да съм отишла в Разпределителната Централа. Казах й, че това са пълни глупости и отидох при Сабул. Него, обаче, го нямаше в катедрата по физика и още го няма, макар, че два пъти се връщах там оттогава. Взех с мен и Садик, много е сладка с новата си бяла шапчица, която Теръс й оплете. Оказах се да издирвам Сабул в общежитията или където и там да живее. Може пък да е отишъл да помага някъде като доброволец, ха! ха! Мисля, че трябва да телефонираш в Института и да се разбереш с тях да поправят грешката си. Всъщност аз ходих в Разпределителната Централа на «Трудовата Заетост», но там те нямаше в списъците с новоназначените. Там бяха много любезни с мен, но онази старица с големия нос изобщо не си мръдна пръста. Бедап е прав, че сме позволили на бюрокрацията да ни превземе. Моля те, върни се (дори и с онова девойче, математическия гений, ако е необходимо), разбирам, че раздялата ни учи на много неща, но твоето присъствие е единственото образование, от което се нуждая. Получавам по половин литър плодов сок извън калкулирания порцион дневно, защото млякото ми е недостатъчно и С. плаче много. Добричките доктори! Това е, винаги, Т.“