И всеки от нас много добре разбира това.
— Какво обичате? — подчертавайки уважението си към проявената храброст, учтиво пита младши лейтенантът.
— Курсант Антонов, арестуван за 15 денонощия, излежал 13 денонощия от наказанието — отчетливо се представя той. Другарю младши лейтенант, имам въпрос!
В салона настъпва страховита тишина. Всички очакваме тъкмо това, но необикновената дързост на замисъла ни смайва И една муха, постоплила се зад печката, прелита с потискаш рев като стратегически бомбардировач под тавана. Всички се свиваме и прибираме глави между раменете си, сякаш се стараем да омекотим удара на гнева, който може да се стовари върху всяка чутура.
— Задайте въпроса си... — и след като помисля малко, младши лейтенантът добавя: — Моля.
— Другарю младши лейтенант, кажете ми, ако обичате, ще има ли арест при комунизма?
Раменете ми се свиват, а главата ми се навежда още по-ниско, както и на всички останали. Впрочем не само аз очаквам, че ще ме цапардосат по тила. Единствен задалият въпроса стои гордо, с навирена глава, разперил хлътналите си гърди и вперил умните си сиви очи право в очите на Всемогъщия.
Той се замисля за миг, след това дебелите му бърни се разтеглят в почти детска усмивка. Въпросът явно му допадна. Закачливи пламъчета светват в очите му и той с пълна убеденост и вяра изрича:
— Арест ще има винаги! — и се засмива радостно. Всемогъщият оглежда още веднъж внимателно електроника и от сърце го похвалва:
— Юнак! А сега... А сега отивай бегом в кенефа и до довечера да светне като оная работа на котарака! Стоте глави изохкват завистливо.
— Слушам! — радостно ревва курсантът. За какво по-хубаво би могъл да мечтае той?! Вярно, след сутрешното свръхскоростно изхождане кенефът е доста изпоцапан, но за два-три часа можеш така да го изближеш, че да ти стане драго! А после, а после цял ден само демонстрирай, че уж подобряваш вече направеното. Това не са ти бездънните смрадливи ями на комунизма! Кенефът е екстра! Нощем не е много приятно да го чистиш, защото е за сметка на съня ти, а денем, на топличко, на уютничко...
— Строяване за развод след минута и половина! С цялото си тяло се устремявам напред, разблъсквайки с лакти също толкова настойчивите си другари.
Това беше чудесен ден. Този ден и на мен ми провървя: с малка група арестанти се озовах в окръжната военна болница да мъкна вързопи с мръсно бельо. А конвойният ни се случи артилерист от четвърти курс, явно влизал доста пъти в ареста.
И когато късно вечерта той ни даде десет минути почивка и насядахме на заледените дърва, долепили гърбове до топлата стена на огнярната, една милозлива сестричка от кожно-венерическото отделение ни донесе цяла щайга огризки от чудесен бял хляб. Дъвчехме го с наслада и нямахме сили да споделяме впечатленията си от този незабравим ден. Но всеки, сигурен съм в това, си мислеше за храбрия курсант, за риска, на който той се е обричал, за точността на психологическата му пресметливост, за това колко безгранични са възможностите на човешкия разум.
ВИНАГИ ГОТОВИ!
Последните дни преди завършване на обучението
в Харковското гвардейско танково
командно училище
Ботушите ни сияят така, че смело можем да ги използваме за огледала, докато се бръснем, а в ръбовете на панталоните ни муха да се блъсне, на две ще се разцепи. Всички застъпваме в градски патрул и външния ни вид проверява лично полковник Еремеев, военният комендант на град Харков. А той не си поплюва! За най-малкото нарушение в униформата — 10 денонощия арест. Това е отдавна известна на всички норма. Сега полковникът привършва инструктажа:
— И в заключение нормите: гарата –150 нарушители, градският парк — 120; аерогарата — 80; на останалите по 60.
Полковникът не казва най-важното, но и не е нужно да го прави — всички знаят, че за неизпълнение на нормата провинилите се не ги сменят в 24,00, както е редно, а ги изпращат на „голяма обиколка“, през цялата нощ, и ако до заранта патрулът не залови още 30 нарушители, влиза в ареста, като вчерашния патрул го слагат в килии, в които лежат жертви тъкмо на този патрул.
— Нормите са научнообосновани и проверени в дългогодишната практика. Е, целите ни са ясни, задачите са определени, на работа, другари!