Патрулът ни се състои от трима души: капитан Задиров и ние, двамата курсанти випускници. Службата ни е 480 минути. Смяната става в 24,00. Планът е 60 нарушители. Това значи едно арестуване на всеки 8 минути. С други думи, всеки военен, когото срещнем, трябва да бъде спрян и обявен за нарушител. Ако за осем часа срещнем само 59 войници, матроси, сержанти, старшини или офицери, „голямата обиколка“ не ни мърда, но нощес къде ще сколасаш да хванеш още 30 души?
Успехът на службата в патрул до голяма степен зависи от характера на началника на патрула. Ако той е умерено свиреп и съобразителен, планът може да се изпълни.
— Другарю сержант, нарушавате формата на облеклото!
— Съвсем не, другарю капитан — по сержанта всичко блести, явно е, че няма за какво да се заяде човек.
— Първо, влизате в пререкания с началника на патрула, а, второ, най-горното копче на мундира ви не гледа към съветската власт. Документите ви!!!
Вярно, излъсканото копче със сърп и чук в петолъчката е пришито малко накриво, а може би копчето не е пришито стегнато, увиснало е и затова чукчето е обърнато не нагоре, както би трябвало да бъде, а малко настрана. С този номер можеш да накиснеш всекиго, включително и министъра на отбраната, толкова ти гледа някой дали всичките му копчета постоянно са обърнати с чукчетата нагоре.
На отпускарската бележка на сержанта капитанът пише с едри букви: „Отпускът е прекъснат в 16,04 заради грубо нарушение на формата на облеклото и пререкание с патрула.“ Аз записвам фамилното име и номера на частта на сержанта и нарушителят, след като изкозирува на капитана, се запътва към частта си. Сега сержантът е съвсем беззащитен, сега отпускарската му бележка вече е невалидна и ако на път за частта му го спре друг патрул, могат да му лепнат самоотлъчка.
И тъй, първия хванахме на четвъртата минута, остават още 476 минути и 59 нарушители.
— Другарю редник, нарушавате формата на облеклото!
— Съвсем не, другарю капитан, не я нарушавам.
— Другарю редник, влизате в пререкания с началника на патрула.
— Съвсем не, другарю капитан, не влизам в пререкания, само исках да кажа, че не нарушавам формата.
— Гвардейски курсант Суворов!
-Аз!
— Викнете дежурната кола — злостен нарушител!
Докато колегата ми записва фамилното име на злостния, а капитанът хваща още един клетник, аз тичам към най-близката телефонна кабина.
Сержантът е по-отракан, още на втората фраза си прехапва езика. А войничето още е зелено. Затуй, драги, сега ще те откарат с почести. Връщам се тичешком от телефона, а до злостния вече стои курсант летец: небрежно отдаване на чест, 16 минути служба — трима нарушители — де да можеше и по-нататък да върви така!
— Другарю старшина, козирката ви не е на два пръста от веждите!
— Съвсем не, другарю капитан, точно на два пръста е.
— Влизате в пререкания. Документите ви!
Нашия капитан си го бива, разбира си от работата. А какво има ей там в храстите? Май кьоркютук пиян защитник на отечеството? Точно така е.
Между улицата и тротоара в хилавите храсталаци се е проснал пияният като крак воин. Мундирът му разкопчан, десният му пагон отпран, гърдите, клинът, ботушите — всичко оповръщано, всичко изкаляно. Фуражката си отдавна е загубил. Обръщаме го по гръб, тю, да му се не види, ударихме на камък! Курсант от нашето родно танково училище. Гвардеец. Своите не закачаме, своят не е нарушител. Защото между всички части от гарнизона се води напрегнато социалистическо съревнование! Не бива да злепоставяме собственото си училище. Но треперете, авиацийо, артилерийо и всички останали! А своите не, просто човекът е попрекалил с пиенето. На всеки може да му се случи. Повиканата от училището кола тихомълком откарва наквасения танкист. В статистиката той, естествено, не влиза, не се брои. Пък и го прибираме, за да не замръзне, току-виж настинал. Земята е студена, не е лято.
— Другарю лейтенант, нарушавате формата на облеклото! Лейтенантът послушно мълчи. Грамотен е.
— Ръкавиците ви са черни, другарю лейтенант, а трябва да са кафяви.
— Тъй вярно, другарю капитан.
— Документите ви.
Ръкавиците на нашия капитан също са черни. А къде да намериш кафяви? На офицера не се дават ръкавици, защото промишлеността не произвежда кафяви. На офицера се отпущат пари за ръкавици — сам да си ги купи. Но откъде? Повтарям, съветската промишленост кафяви не произвежда. Който служи в Германия, той си е набавил двайсет чифта за цял живот. А който не е служил, него го ловят патрулите. Преди застъпването на дежурството полковник Еремеев лично раздаде на всички офицери срещу подпис по един чифт кожени кафяви ръкавици, временно, да ги поносят. Но тези ръкавици са толкова износени, изпокъсани и големи, че е просто неприлично офицер да ходи с тях. Затова нашият капитан веднага ги сваля и старателно ги прибира в джоба си: не дай си, Боже, да ги загуби!