— Та защо нарушавате формата, другарю лейтенант? Или заповедта на министъра на отбраната не важи за вас?
— Виноват.
— Свободен сте!
— Слушам.
Фамилното име на лейтенанта цъфва в нашата статистика. Когато на лейтенанта му дойде време да постъпва в академия, големите началници ще надникнат в досието му — майко мила, 100 пъти само за една година е спиран от патрули и все за едно и също нарушение! Тоя човек е непоправим! Затвор заслужава!!! А вие се каните да го пращате в академията! Ум имате ли?!
— Другарю старши лейтенант, нарушавате формата на облеклото! Ръкавиците ви са черни. Не сте ли чели заповедта на министъра на отбраната? Тогава защо нарушавате? Умишлено ли? Да не би от любов към нарушенията?
Капитанът сваля своята черна ръкавица и записва фамилното име на старши лейтенанта в черния списък.
До края на смяната остават 2 часа и 17 минути. В черния списък фигурират 61 нарушители. В тъмното, без да ни забелязва, тананикайки си нещо, се клатушка явно пийнал артилерист.
А нашият капитан май не го забелязва.
— Ще разрешите ли, другарю капитан, да привикаме тоя бог на войната?
— О не, нека си живее, той е 62-ри. И запомни, Витя, планът винаги трябва да се преизпълни, но с минимално превишение. Това е закон на целия ни живот. Време ти е да разбереш:
„Нормите са научнообосновани и многократно проверени в живота.“ Нали след месец-два пак ще ни пратят да патрулираме, само че ще искат да хванем не 60, а 65 или направо 70. Да те видя как ще ги хванеш. И сегашните норми са такива, защото е имало будали като теб, все са се старали да преизпълняват, а пак тях, будалите, сега патрулите ги ловят из града. Такива ми ти работи.
Късметлията артилерист, без изобщо да ни забележи, се изгубва от погледите ни. Ако всички патрули по маршрута му вече са изпълнили и леко преизпълнили плана, както е пиян, той преспокойно може да прекоси целия град. По всички централни улици, разкопчан, окалян, с нахален пиянски поглед.
Броят на пияните и пийналите войници, курсанти и сержанти междувременно продължава да расте. Повечето от тях отдавна са схванали предимствата на плановата система и са се спотайвали някъде до вечерта, усещайки, че контролът е отслабнал почти едновременно във всички райони на града. Всички патрули са бързали час по-скоро да преизпълнят плана, за да се предпазят от „голямата обиколка“, а сега всичко се е променило. Най-опитните тарикати и пияндета използват „спадането на напрежението“ за далеч не благородни цели. Но след; 24,00 всички те, дори най-пияните, ще подвият опашки, защото знаят, че по маршрута тръгват най-глупавите, най-загубените патрули, на които денят не им е стигнал да наловят кого да е.
Въпреки нарасналия поток от истински нарушители, пияни и кавгаджийски настроени, ние се разсейваме. Седим на една пейка в парка под още голите върби. Капитанът ни дава консултация по тактиката на германските танкови войски. Наближава държавният изпит.
— Тактиката, момчета, е изключително сложна работа. Когато кажеш на нашите генерали, че тактиката е по-сложна от шаха, те се смеят, не вярват. А какво има да се смеят? Шахът е най-груб, най-повърхностен модел на бой между две армии, при това най-примитивни армии. А инак всичко е като на война: царят е безпомощен и непохватен, но загубата му означава пълно поражение. Царят е точно олицетворение на щабовете, те също са тромави и слабоподвижни, унищожиш ли ги, матът е готов. Царицата за мен е разузнаването в цялата широта на това понятие, всемогъщото и всесъкрушаващо разузнаване, способно да действа самостоятелно и светкавично, разрушавайки всички планове на противника. Конят, офицерът и топът не се нуждаят от коментари. Тук приликата е много голяма. Спомнете си Бородинското сражение, рейда на кавалерията на Уваров и Платов в тила на Бонапарт. „Ход с коня“ не само по съдържание, а и по форма, само погледнете картата! И руската кавалерия никого не е сякла, нито гонила, а само се появила в тил и толкоз. Но Бонапарт при появата й се въздържал да вкара в боя гвардията си. Това до голяма степен решило съдбата на сражението и на Русия. Същински ход с коня. Съвременният бой — продължи капитанът — е хиляди пъти по-сложен от шаха. Ако измоделираме на шахматната дъска малка съвременна армия, броят на фигурите с най-разнообразни възможности рязко ще нарасне. С нещо ще трябва да се означат танковете, противотанковите ракети, противотанковата артилерия и артилерията изобщо, изтребителната, щурмовата, бомбардировъчната, стратегическата и транспортната авиация, вертолетите, всичко не може да се изреди... И всичко това се нуждае от единен замисъл, от единна воля, от най-тясно взаимодействие. Нашият недостатък и главната ни разлика от германците е, че сме свикнали да броим офицерите и пионките, без абсолютно да придаваме значение на правилното им използване. А германците започнаха войната срещу нас, разполагайки само с три хиляди танка срещу нашите двайсет и четири хиляди. Сега излагаме какви ли не версии, но не щем да си признаем най-важното — че германската тактика беше значително по-гъвкава. Помнете ми думата — ако стане патаклама в Близкия изток, ще ни опердашат здравата, ония пет пари не дават на количественото и качественото превъзходство. Каква ти е ползата, че имаш три царици, ако не знаеш да играеш шах? А нашите съветници не знаят да играят — това е факт, погледнете, да речем, началника на катедрата полковник Солоухин, той доскоро беше в Сирия...