— На какво се дължи всичко това? — не се сдържах аз.
Капитанът ме изгледа и рече:
— На системата.
Явно не бяхме проумели отговора му и той добави:
— Първо, началниците биват издигани по политически критерий, избират не онези, които знаят да играят или искат да се научат как се играе, а онези, които са идеологически подковани; второ, нашата система се нуждае от отчети, рапорти и постижения. На това се крепим. Рапортите за унищожаване на хиляди германски танкове и самолети през първите дни на войната били толкова фалшиви и неубедителни, че политическото ръководство на страната преминало към териториалните показатели като най-убедителни. Оттам се родили щурмовете на градове и коти. Ама опитайте се в шахматната игра да се стремите не към унищожаване на противниковата армия, а към завземане на неговата територия независимо от загубите. Какво ще произлезе от това? Същото, което постигнахме през войната. Ние победихме само защото не жалехме милионите си пионки. Ако нашият Генерален щаб и военните ни съветници си наумят да превземат територията на Израел, вместо преди това да унищожат армията му, това ще ни струва много скъпо. Евреите, естествено, няма да ни матират, но при такава тактика унищожаването на Израел ще ни излезе солено. А най-лошото ще е, ако, не дай си, Боже, се сблъскаме с Китай, в такъв случай и пионките няма да ни помогнат, техните все едно са повече.
Капитанът плю и ядосано ритна една консервена кутия с бомбето на лачения си ботуш. Тя издрънча по тъмната алея под краката на един доста пийнал сапьор, който пущаше ръце на някакво младо момиченце. Мълчаливата борба в тъмното май подсети капитана, че още сме в патрул, той се прозина и рязко смени темата на разговора:
— Гвардейски курсант Суворов, изводите ви за днешната патрулна служба, само че бързо! Аз се намерих в небрано лозе.
— Един танков командир трябва да оценява обстановката мигновено. Хайде... Изводите!
— Ами... Доста нарушители хванахме... Ами... Повишихме дисциплината... Ами... Благодарение на вас... — несръчно се опитах да му се подмажа аз...
— Нищо не загряваш ти, Витя, бъдещ лейтенанте, или не искаш да загрееш... или хитруваш. Чуй, ама между нас да си остане: в едно изцяло планово стопанство и терорът може да е само планов, тоест напълно идиотски и неефикасен, това — първо. Второ, днес работихме по метода на втората петилетка, тоест по метода на 37-а и 38-а година, само дето не вкарвахме хората в затвора и не ги разстрелвахме. Трето, ако днес ни изкомандват да повторим втората петилетка, не само ДС-то, а и всички хора, на които им казват обикновени съветски, ще се втурнат да изпълняват тази команда, така сме дресирани и винаги сме готови за това. А, четвърто... на нас с теб, Витюха, нищо не ни гарантира, че онези кървави петилетки няма да се повторят...ни Абсолютно нищо... Утре, ако ни изкомандват, всичко ще започне отначало — Бериевците, Ежовците, НКВД и всичко останало... Просто в момента си имаме за генерален секретар един плужек... Засега... А какво ще стане, ако утре го сменят? Хайде, не се вкисвай, да си вървим... за днес службата ни свърши.
— Другарю капитан, дали да не сплашим сапьора, ще вземе да изнасили момичето?
— Утре то ще се оплаче, че е бил военен, на всичко отгоре в участъка, в който сме дежурили — подкрепи ме другарят ми.
— Това вече абсолютно не ни засяга — той се засмя и показа светещия циферблат на часовника си.
Ние също се засмяхме — часовникът показваше 00,04.
ОПЕРАЦИЯ „ДНЕПЪР“
Украйна
На другия ден след абсолвентския бал нас, двестата млади лейтенанти — абсолвенти на Харковското гвардейско висше танково командно училище, ни строиха на плаца и ни прочетоха заповед на министъра на отбраната за провеждане на преподготовка за нова бойна техника.