Мнението на командира на полка се промени след два-три месеца, когато той получи заповед за провеждане на конкурс за рационализаторска и изобретателска работа.
— Другарю лейтенант, какво подготвяте за конкурса?
— Нищо не подготвям, другарю полковник.
— Защо така?
— За моя проверочен еквивалент са нужни истински електронни блокове от бойни ракети, те са в склада, вие сте забранили да се вземат.
— Но те са предназначени за бойните ракети!
— Тъй вярно, другарю полковник, но в полка имаме десет бойни ракети и точно толкова пълни резервни комплекта се пазят. На полка в случай на нужда са му предостатъчни един-два комплекта. А ние имаме цели десет! На мен само един ми трябва, за изложбата. Щом се закрие изложбата, ще разглобя макета и ще върна всички части в склада. Естествено, трябва да се докладва на щаба на дивизията и щаба на корпуса за какво и за колко време вземаме един комплект.
— А без комплект не може ли да се мине?
— Съвсем не, другарю полковник. Нали трябва да сглобя пълен макет на носителя?!
— Добре, действай!... Чакай! А колко подобрения ще предложиш?
— Едно.
— Едно ли?! Само толкоз? Ех, братле, много е малко това. Полкът ни пак ли на последно място ще се нареди? Май така излиза? Отговаряй Така ли е, или не е така?
— Другарю полковник, моето предложение е само едно, но с икономия за милиарди!
— Ех, лейтенанте! — отчаяно махна с ръка полковникът. -Нищичко не разбираш от живота! Да помниш, докато си жив, да си набиеш в главата: пет предложения с икономия една рубла всяко струват значително повече от твоето едно, па макар и с милиарди! Както и да е, прави каквото знаеш. Едно е по-добре от нищо.
Още след откриването на изложбата, когато командирът на дивизията внезапно проумя предназначението на тромавата конструкция от сиви електронни блокове, оплетени от разноцветни проводници, той заповяда изложбата незабавно да се закрие, макар че и бездруго непосветен трудно би могъл да я посети.
Новината за проверочния еквивалент светкавично мина през щабовете на корпуса и ракетната армия и литна по-нататък.
Ден по-късно на изложбата се появи заместник-главноко-мандващият по ИРС (инженерно-ракетната служба).
Заместник-главкомът седеше на креслото и внимателно слушаше обясненията на лейтенанта. След като привърши обясненията си, лейтенантът въздъхна дълбоко и попита:
— Другарю генерал-полковник, разрешавате ли след вашето отпътуване да пристъпя към разглобяване на еквивалента?
— Откъде накъде? — сепна се генералът.
— Сглобил съм апарата от резервни блокове за бойни ракети, утре трябва да върна всички блокове в склада.
— Глупости — прекъсна го генералът, — във всеки полк има по десет резервни комплекта. А за чий? За чий, питам? Един комплект е предостатъчен, тя, миличката, не се поврежда всяка година. А колко милиона струва всеки комплект? Все гледаме да се презастраховаме, майка му стара! Навсякъде през носа ни излиза... А, общо взето, голяма работа си свършил, лейтенанте. От общодържавно значение!
— Служа на Съветския съюз! — грейна лейтенантът.
— Макетът да се заключи и никой да не се допуща при него! — нареди зам.-главкомът.
Един презрял старши лейтенант или капитан в състава на която и да е комисия е къде по-опасен от генерал. Генералът, колкото и да е страшен, гледа отгоре-отгоре, а презрелият старши лейтенант все надълбоко рие. Цялата армия знае, че ако се случи такъв в състава на комисията и ако на всичко отгоре той излезе въздържател, проверката няма да приключи добре.
Седмица след изложбата в полка довтаса внезапна комисия от Управлението на боеготовността на ракетните войски. Още през първия ден от проверката един беловлас капитан от онези, на които в съответствие с Жул Верн им викат „петнайсетгодишният капитан“, установил в склада за резервни части липсата на един комплект. Капитанът, естествено, знаел, че девет комплекта винаги ще са достатъчни на полка, но според инструкцията те трябва да са не девет, а десет.
— Къде е десетият комплект?
— На изложбата.
— Кой е разрешил?
— Щабът на ракетния корпус. Ето ви писменото разрешение.
— Не се опитвайте да ме баламосвате. В заповедта се казва, че комплектът трябва да бъде върнат в склада веднага след закриването на изложбата! А от този момент колко време е минало? А?
— Зам.-главкомът по ИРС заповяда да не разглобяваме макета до второ нареждане.