— Това е! — Устинов пъхнал листа в червената папка и наредил, вече на път към вратата: „Колата ми!“
Дмитрий фьодорович Устинов минавал в ЦК за ненадминат познавач на военните въпроси.
Тайната на успеха му била твърде проста: той от време на време четял разузнавателния бюлетин на Генералния щаб, който редовно се разпраща на всички членове на ЦК, но не се чете кажи-речи от никого.
В апарата на Устинов няколко секретари и референти постоянно се занимавали само с едно: вадели от най-новия бюлетин кратки съобщения с ефектни заглавия, които шефът им след това прочитал на съвещанията в ЦК, смайвайки събралите се с дълбочината на своята ерудиция.
Съвещанието в ЦК било към края си. Министърът на отбраната и началникът на Генералния щаб се спогледали: ей сега ще започне демонстрацията на знания.
Те не грешели. Всички погледи се устремили към Устинов. Той станал и започнал, без да бърза:
— Американците разработват боя за бомбардировачите, която снижава равнището на радиацията.
Военните вече били чели това съобщение и то не им направило особено впечатление: обикновена банална промяна, каквито всяка седмица се правят със стотици. Но партапаратчиците се оживили. Започнала дискусия, в резултат от която било взето решение да се разработи в най-къс срок подобна боя й в Съветския съюз.
Маршалите излизали от съвещанието, без да крият раздразнението си: колко време бе загубено, такива глупости могат да се решават и на по-ниско равнище, защо трябва ЦК да бъде товарен с такива дивотии?
Партапаратчиците излизали от съвещанието с гордост за своя ръководител, който толкова дълбоко познава всички подробности, всички дреболии на военните проблеми.
Разработването на специалната боя било възложено на някакъв НИИ, в който бил създаден подотдел по разработването на специални багрила, съкратено СБ. След едноседмична работа подотделът представил дебел доклад, в който се обосновавало предложението да бъде превърнат в отдел, като в него се включат три подотдела: общ, по височинните изпитания и по ядрените лъчения. Такъв отдел бил създаден. В състава му включили специалисти по радиоактивните лъчения и специалисти по ниските налягания и температури, защото боята щяла да се използва тъкмо при такива условия. Новият отдел пристъпил към работа и непроницаемата мъгла на държавната тайна забулила цялата му дейност.
Веднага след създаването си отделът започнал бързо да набъбва и в това няма нищо чудно. Изпитанията на боите трябвало да се провеждат на ядрения полигон на Нова Земя, а институтът се намирал в Москва. Спешно се наложило да бъде създаден филиал на Нова Земя. Освен това за изпитанията на боята се изисквали мощни барокамери, имитиращи условията на височинен полет. Но свободни камери нямало, а строежът им можел да се проточи. Затова било решено изпитанията да се провеждат не в лабораторни условия, а направо на самолети. На разположение на отдела били предоставени два стари бомбардировача, които почти ежедневно се пребоядисвали, след което излитали на голяма височина.
Още при първите изпитания в стратосферата възникнали нови трудности и нови проблеми. Боята се създавала за много ниски температури и в тези условия се държела прилично, но корпусът на самолета при полет се охлажда неравномерно, а на някои места дори се нагрява, особено на бомбардировачите М-4 и Ту-16, чиито двигатели са допрени до корпуса. На мястото, където двигателите се съединяват с корпуса, боята се отлепяла на пластове веднага след излитането. За борба с това явление бил създаден отделът за термична устойчивост на СБ.
Имало още безброй проблеми, за чието решаване се създавали нови групи, подотдели, отдели, лаборатории. Една година след започването на работата било признато за целесъобразно цялото изследване на този проблем да бъде съсредоточено в ръцете на една мощна научноизследователска организация, която получила наименованието НИИСБ — Научноизследователски институт за специални багрила на Министерството на химическата промишленост.
Горе-долу през този период са постигнати и първите резултати — били получени мостри от багрила, наистина снижаващи проникващата радиация.