Върху създателите им се стоварил поток от премии, ордени, медали, научни степени и звания.
За производството на багрилата бил построен мощен комбинат край Новосибирск и друг, дублиращ, край Саратов. Багрилото било взето на въоръжение от далечната авиация, благодарение на което неуязвимостта й рязко се увеличила.
Вярно, оставали нерешени още много проблеми, главният от които бил проблемът за хидроустойчивостта на СБ. При допир с вода боята загубвала всичките си защитни качества. След всеки дъжд или снеговалеж се налагало всички самолети на стратегическата авиация да се пребоядисват. Налагало се да ги пребоядисват и след всеки полет, защото по повърхността на самолета при полет се кондензира влага, която след неколко-часов полет лишава самолета от цялата му противоатомна защита.
Представи си, читателю, стратегическия бомбардировач М-4, който има дължина на корпуса 50 метра и размах на крилата 52 метра. А сега си представи цялата съветска стратегическа авиация с нейните дивизии и корпуси, с отвъдполярните летища и свръхдалечните полети. И всички тези самолети трябва да се боядисват след всеки дъжд и всеки полет! На ръка! Защото при използването на пулверизатор качествата на боята се загубвали. Освен това изниквали още много проблеми. За решаването им било организирано Главно управление за специалните багрила — ГУСБ.
На новото управление били подчинени два комбината, три НИИ: НИИСБ, НИИУСБ — за устойчивостта на багрилата — й технологичен, който се занимавал с разработването на оборудване и с организацията на производството в действащите комбинати. Технологическият институт освен с всичко друго се занимавал и с проблемите на поевтиняването на багрилото.
За подготовката на специалисти за новия отрасъл били организирани два техникума и няколко ПТУ.
След създаването на Главното управление в Москва било свикано всесъюзно съвещание по проблемите на спецбагрилата, строго секретно, естествено. Съвещанието се провеждало във Военната академия за химическа защита. Присъствали представители на Министерството на отбраната, на Генералния щаб, на Главното командване на ВВС и на командването на далечната авиация, представители на химическата, авиационната и ядрената промишленост, представители на многобройни научноизследователски организации и учреждения.
Водела се бурна дискусия. Един се опитал да пресметне стойността на килограм боя, получавала се фантастична цифра; друг предлагал да се строят специални хангари за стратегическата авиация — предлагали се проекти на гигантски постройки с височина 25 метра, предлагали се специални фолиа за защита на боята от лошото време. Някой предложил не да се боядисват самолетите след всеки дъжд, а само преди започването на бойни действия. Генералният щаб рязко отхвърлил това предложение, защото съществуват стотици признаци, по които чуждото разузнаване различава началото на истинска подготовка за война от простата демонстрация на мощ. Ако те получат данни, че сме започнали да пребоядисваме всички стратегически бомбардировачи на всички аеродруми едновременно, това може да ги подтикне към някои изводи.
Така или иначе, имало много врява, много спорове, аргументи и контрааргументи, разумни и не дотам разумни предложения, но съвещанието явно влизало в задънена улица. Тогава именно в президиума се получила бележка: „Имам кардинални решения по редица принципни въпроси. Моля да ми се даде думата. М. Касатонов, студент от четвърти курс.“
Устинов се начумерил — какво търсят студенти в салона? Обяснили му, че присъства само един студент, който, изучавайки спецбагрилата, се запалил по тях и е направил редица ценни технически нововъведения в технологията на СБ.
Студентът с извехтяла карирана риза и старомодни кръгли очила на острия нос се качил на трибуната. Салонът не реагирал на появяването му. Всеки продължавал да доказва на съседа си своето единствено вярно решение. Но студентът бил настойчив, почукал с пръст по микрофона и изчакал салонът да му обърне внимание. След като се уверил, че го слушат, започнал:
— Задача: бомбардировач М-4 лети над Съединените щати.
Багрилото е абсолютно — изобщо не пропуща радиация. Да речем, че сме сполучили да създадем такова. Височината е 15 000 метра. На един километър от самолета се извършва взривяване на стандартното ядрено зенитно устройство на ракетата „Найк-Херкулес“ с тротилов еквивалент 10 килотона. Въпрос: какво ще стане с бомбардировача? Отговор: ще бъде сплескан от ударната вълна. Извод: спецбагрилото е нужно на стратегическия бомбардировач като на мъртвец вендузи!