Поръчах си втора бутилка и когато я преполових, усетих такава жалост към себе си и към клетото си отечество, че ми стана просто непоносимо.
Малко преди затварянето на кръчмата на масата ми седнаха двама пехотни капитани — я да се запознаят, я защото търсеха трети за ортак. На поздрава им аз, изглежда, съм отговорил не много учтиво.
— Ново е офицерчето...
— Май плаче...
— Те, новите, все в тоя ъгъл плачат...
— Нищо, ще се съвземе... Ще се очепери... Всички оттук сме започвали.
Това беше последното, което чух. Сигурно двамата капитани, разбрали състоянието и настроението ми, са ме дотътрили късно през нощта до офицерския хотел.
Същата нощ мен, пиян като крак, отново някой ме мъкнал от офицерския хотел до моята рота. Грижливо ме настанили в командирската кола и колоната потеглила.
Същата нощ моят полк бил вдигнат по бойна тревога. Братският народ на Чехословакия ни бил помолил за помощ и защита.
НА ПОСЛЕДНИЯ РУБЕЖ
Западна Украйна
— Житото скоро ще започне да се рони.
— Какво ли си мислят ония горе?
— Да не мислиш, че им е лесно? Чехите не дават повод да ги защитаваме, комунистите засега не ги избиват и чекистите не ги бесят по електрическите стълбове. Няма от кого да ги защитаваме. Как да вкараш войски в такава ситуация?
— Те по-напред за себе си трябва да мислят, за страната си, а не за някакви чехи и за общественото мнение. Време е да вкарваме войските.
— Абе те там разбират кога трябва, кога не трябва.
— Нищичко не разбират. Ако след една седмица войските не бъдат вкарани в Чехословакия, спукана ни е работата.
— Защо, бе?
— Защото житото ще започне да се рони, защото няма кой да го жъне, защото забърсаха всички мъже и всички камиони. Ако не приберем житото, всичко ще започне отначало както през 64-та.
— Американците ще ни подкрепят! — уверено каза ПНЩ-ът.
— Ами ако не поискат?
— Ще ни подкрепят, къде ще ходят?!
— Всички ни все едно не могат да изхранят. Видя ли що народ сме мобилизирали?! През 64-та поне някаква реколта прибрахме, а сега никаква няма да има. Американците не могат да изхранят всички ни.
— За американците не се тревожи. Те са богати. Продукти имат колкото щеш: за всички ще стигнат.
— А защо сега да не изпратят селяните и армията да приберат реколтата, а Чехословакия да я освободим през октомври или ноември?
— Гибелен вариант. Пак ще ни е спукана работата. Отидоха и съветската власт, и завоеванията на социализма. Войските трябва да се вкарат сега. В противен случай там всичко ще рухне, няма да има какво да защитаваме.
— Те казват, че друг социализъм строели, с човешко лице.
— Туй пък вече е вражеска пропаганда — прекъсна го зам-политът. — Всеки социализъм си има само едно лице. Буржоазията, другари, измисли теорията за конвергенцията, тази теория противоречи на марксизма и не съдържа нито капка здрав разум. С един задник на два стола не се седи, просто е неудобно. Сами преценете, другари: каква конвергенция може да има, след като от завоеванията на социализма няма начин да бъде откъснато нито едно негово предимство?
Спомняте ли си как един антисъветчик през епохата на волунтаризма написа гнъсна клевета по адрес на нашия строй, казваше се „Един ден на Иван Иванович“ или „на Иван Трофимович“? Какво последва? Всички несъзнателни елементи се разшаваха. Взеха да разпространяват тая клевета. Появи се недоверие към политиката на партията и така нататък. Добре, че навреме им свиха сармите, инак не се знае докъде щяхме да стигнем.
С това не можехме да не се съгласим. Лично аз не бях чел тоя Иван, не ми беше попадал в ръцете, но че ефектът от него беше зашеметяващ, много добре си спомням.