Едновременно разпечатаните хиляди поверителни пликове в един глас повеляваха на командирите от всички степени да осъществят операция „Дунав“ в пълна готовност да продължат бойните действия в съответствие с плановете „Дунав — Канал“ и „Дунав — Канал — Глобус“.
Освобождението започна.
БЕЛИТЕ ИВИЦИ
Последното спиране пред държавната граница. Районът на град Ужгород
Началник-щабът на батальона отпусна на раменете ми оловния си поглед и властно ми нареди:
— Повтори!
Изпънах се, тракнах с токове и му издекламирах отдавна известните думи на "Разпореждане по взаимодействието за операция „Дунав“.
— Бялата ивица е отличителният знак на своите и съюзническите войски. Цялата бойна техника съветско и съюзническо производство без бели ивици подлежи на неутрализиране, желателно без стрелба. Танковете и друга бойна техника без ивици подлежат на незабавно унищожаване без предупреждение и без команда от горе в случай на съпротива. При среща с войски на НАТО незабавно се спираме и не стреляме без команда.
Началник-щабът продължи по-нататък покрай редицата от офицери, заповядвайки ту на един, ту на друг офицер да повтори отдавна омръзналото ни правило. Най-сетне завърши обхода, излезе на средата и приключи инструктажа с думите:
— Другари офицери! Да не се стреля по войските на НАТО съвсем не значи, че не бива да проявяваме твърдост и решителност! На мястото, където първият наш танк срещне техен танк, незабавно трябва да се разгърне взвод или рота. Ако е възможно, без стрелба можете и да ги изблъскате тук-там от завзетата територия. Задачата ни е да завладеем колкото може повече територия. Нека после дипломатите решават къде ще мине границата между Източна и Западна Чехословакия. Въпрос на чест е Източна социалистическа Чехословакия да бъде по-голяма от Западна. Ако възникне стрелба, не си изпущайте нервите. По-добре се оттеглете на един-два километра. Не налитайте особено на бой: и на тях не им се бие кой знае колко. А ако наистина се стигне до бой, бъдете готови за най-лошото.
Началник-щабът се шибна с върбовата пръчка по прашния ботуш и тихо, но ясно добави:
— Всеки мерзавец, на когото му хрумне да избяга при безивичните или западните, трябва да бъде унищожен незабавно. На всякакви опити за заличаване на нашите бели ивици и за преминаване в стана на безивичните трябва да отвръщате с незабавен разстрел. Такова право се дава на всеки от вас. За съжаление опити за заличаване на белите ивици са възможни не само в унгарските и полските подразделения, но и сред нашите. Нека се надяваме на най-доброто. — И, след като смени тона си, изрева: — ПО МЕСТА!!!
Втурнахме се към нашите машини, около които се въртяха войници и сержанти, привършвайки последния технически преглед преди потеглянето. А откъм другия край на колоната също бегом към нея се приближаваше плътна група войници и сержанти, които току-що бяха получили инструктаж от офицера от специалния отдел на ГБ. Доносниците винаги ги инструктират тайно. Но тук пред самата граница специалният отдел очевидно беше получил нови инструкции, които е трябвало спешно да се съобщят на изпълнителите — на доносниците. А наоколо голо поле и времето е кът. Как да се скриеш? Налага ти се да ги инструктираш пред очите на целия батальон. За какво са си приказвали, мога да се досетя: дали са им пълномощия да убиват нас, офицерите, ако започнем да заличаваме белите ивици.
Рязко увеличих скоростта си, влагайки в устремния бяг всичките сили на моя млад организъм, и с цялото си същество изведнъж разбрах, че моите събратя офицери също са увеличили скоростта си: на всеки му се искаше да дотича до колоната от машини преди доносниците и да ги зърне всичките накуп, преди да са се стопили в сиво-зелената войнишка маса.
Ей ги! На плътна тумба. Съюз на съмишленици. Ето че се разделят на групи, всяка тича към своята рота. Все познати лица. Дявол да го вземе! За онзи мургавия и през ум не ми е минавало, че клепа. Той уж и руски не знае. Как ли е намерило ГБ общ език с него? Ето че се смесиха с плътната маса на войниците. Май другарите им не се досещат какви са причините за тяхното отсъствие: млади са още войничетата, пък и разговарят на различни езици. Почти не разбират какво става в момента. А в ГБ не са чак толкова глупави. Чекистите са били принудени да съберат доносниците насред полето. Но не са събрали всички, само някои. Готов съм да ми отрежат главата, ако моят радист не ме клепа. Но не са го викнали на инструктажа! Може би преди това са му дали инструкцията, а може някой от онези, които са били на инструктажа, тайно да му съобщи подробностите. Колко ли са в ротата? Колко ли са в батальона? Колко ли от тях са около мен? Тези хора ядат от една котелка с мен, топлят се до мен край един огън, но са готови да изстрелят къс откос в гърба ми, ако зърнат в моите очи искра на съмнение.