Бързо се върнах зад колоната, дадох коня си на ирландците и им наредих да останат скрити тук, докато ги извикам. После отново излязох отпред и тръгнах към лежащия човек. Той беше в такава поза, че не ме забелязваше, но щом чу стъпките ми, скочи и насочи пушката си срещу мен. Облечен бе с панталони и яке, а на главата си имаше фес, но ми извика на английски:
— Стой! Насам никой няма право да се приближава!
— Защо? — попитах го и аз на английски.
— Ах, вие говорите английски! Преводач ли сте?
— Не. Но махнете тази пушка, аз съм свой. Човекът, който е там в ямата, сър Дейвид Линдси ли е ?
— Yes!
— А вие сте слугата му?
— Yes!
— Добре! Аз съм негов познат и бих искал да го изненадам.
— Какво щастие! Идете при него! Всъщност аз трябва да пазя и да го предупреждавам за приближаването на всеки човек, но на вас мога да позволя да го изненадате, защото вярвам, че казвате истината.
Тръгнах и колкото повече се приближавах към сивата шапка, толкова по-тихо пристъпвах. Успях да стигна до ръба на ямата, без да ме забележи, и тъкмо когато англичанинът отново се изправяше, аз протегнах ръка и взех цилиндъра от главата му.
— ’s death! Кой е…
Той се обърна, но от широко отворената му уста повече не можа да излезе нито една сричка. Да, това беше познатият нос с известната цицина, който сега се опитваше да попречи на очилата окончателно да паднат на земята.
— Е, сър — попитах аз, — защо не ме чакахте на канал Анана?
— Сънувам ли? — извика той сега. — Но кой е това? Нали сте умрели!
— Да, но ви се явявам като призрак. Нали не се страхувате от духа на един стар познат?
— Не, не!
Казвайки това, той изскочи от ямата; Беше се окопитил и ме сграбчи с две ръце.
— Вие сте жив, мистър, жив! А Халеф?
— Той също е тук. И още други двама познати.
— Кой?
— Бил и Фред, които доведох от хадедихните.
— Ах! Ах! Невъзможно! Били сте при хадедихните?
— Повече от два месеца.
— А аз — well, не ви намерих!
— Кой е онзи мъж до зида?
— Моят слуга. Наех го в Дамаск. Елате, мистър, имаме много да си разказваме!
Той ме поведе към отвора в зида, влезе вътре и се върна с бутилка и чаша. Беше шери, истинско хубаво шери.
— Чакайте, другите двама също трябва да пият!
Извиках ирландците и пред мен се разигра сцена, която не мога да опиша. Двамата младежи плачеха от умиление, а Линдси правеше невероятни физиономии, за да прикрие по мъжки радостта и вълнението си.
— А къде е преводачът ви? — попитах аз накрая.
— Преводачът ли? Ах, вие знаете, че имам такъв?
— Да, наели сте го в една шатра с певци, на празника Ер-Римал.
— Невероятно! Непонятно! Вие сте всезнаещ! Случайно ли ме намерихте тук, или сте ме търсили?
— Търсихме ви. От Дамаск ви следваме по петите. И къде е преводачът ви?
— Замина!
— Лошо! С вещите си ли?
— Не! Те са тук:
Той посочи с ръка към дупката в зида.
— Наистина ли? О, това е чудесно, много хубаво! Хайде да ми разкажете!
— Какво? Всичко ли?
— Само за преводача ви, когото преследваме. За всичко останало ще ми разкажете по-късно.
— Преследвате ли го? Ах! Защо?
— Той е крадец, а освен това е и мой стар познайник.
— Крадец ли? Хм! Сигурно крадец на бижута?
— Точно така. Вие видяхте ли ги?
— Yes! Ще ви кажа. Срещнах го в онази шатра. Той беше забелязал, че съм англичанин, и ме заговори на английски. Имаше намерение да прави сделка със зехтин и искаше да отиде в Багдад. Моята цел беше Йерусалим и го наех. Той ми обеща да дойде с мен до Йерусалим и после от Яфа да пътува по море до Бейрут. Трябваше да намери и водач. Приготвих се в Дамаск и зачаках. Той дойде и ме взе. Нае водач в Салехиех…
— Знам, говорих с него.
— Well! Значи сте го срещнали. И така изкачихме се по Антиливан, но още вечерта ме обзеха подозрения, а на сутринта забелязах, че не се движим по пътя за Йерусалим. Забелязах и други неща и се скарахме. Първоначално той отричаше, но после си призна, че първо иска да иде в Баалбек, за да ми покаже крилати бикове. Това бе добре дошло за мен, но вече му нямах доверие. Той толкова бързаше да напусне Дамаск и препускаше така бясно, сякаш бяга от някого. Изглежда, местата тук са му познати, защото се насочихме направо към този зид, а той ми каза, че дупката е много удобна за спане. Легнахме да спим, а конете останаха отвън. В просъница ми се стори, че един кон пръхти, а после някой бръкна в джоба ми. Събудих се, беше сутрин, а портфейлът ми липсваше. Скочих бързо и грабнах пушката. Вън преводачът вече препускаше в галоп. Прицелих се и стрелях. Конят падна. Мъжът искаше да свали вързопа от седлото, но беше много здраво вързан, а щом се приближих, той избяга. Взех багажа му и като го отворих, намерих златни украшения и бижута.