— Какво имаше в портфейла ви?
— Ах! Ох! Истински скъпоценности: мушамички за рани, конци, игли и други подобни неща. Парите ми са на друго място. Well!
— Чуйте, сър, това е колкото необикновено, толкова и щастливо стечение на обстоятелствата. Човекът, от когото са откраднати бижутата, е с мен.
— Извикайте го! Нека да си ги вземе!
— Къде са?
— Тук.
Той влезе в дупката и се върна с един пакет и го отвори. В него освен една риза и тюрбан имаше само кутии и калъфи. Скрих нещата и стрелях два пъти с пушката. Веднага след това ми отговори друг изстрел на не много голямо разстояние от нас. Накарах Линдси и другите трима да се скрият в дупката, за да не развалят изненадата. Скоро Халеф и Якуб Афарах дойдоха. Видяха само мен и пакета на земята.
— Ти ли стреля, сихди? — попита Халеф.
— Да.
— Значи си намерил нещо?
— Така е. Якуб Афарах, не искаш ли да дръпнеш тази кърпа от това място?
Той се наведе, направи го и се изправи с вик на радост.
— Аллах иллях, скъпоценностите ми!
— Да, те са. Провери дали не липсва нещо!
— О, господарю, казвай бързо къде ги намери!
— Не на мен трябва да благодариш, а на човека, намиращ се в тази пещера. Доведи го, Халеф!
Дребният хаджия влезе и радостно извика:
— Аллах акбар, англичанинът!
Първо се наложи да се обясни най-важното, а после влязох в дупката, за да я разгледам. Забелязах голям сводест проход, който навътре беше така затрупан и едната му стена беше толкова срутена, че ако се разчистеше от развалините, можеше да се получи едно доста голямо, подобно на стая помещение. Там се намираха четирите коня на Линдси, както и вещите му. Застреляният вън кон бе затрупан с пръст, за да не привлича отвратителните лешояди, и затова не го бях видял.
Якуб беше много щастлив, че е намерил ценностите си, но страшно се ядосваше, че крадецът му се е изплъзнал.
— Бих дал голямо възнаграждение, ако можех да го хвана. Не е ли възможно, господарю? — попита ме той.
— На твое място бих се радвал, че отново съм намерил откраднатите си вещи.
— Но също толкова бих се радвал, ако можех да хвана и крадеца!
— Хм! Залавянето му е възможно!
— Как?
— Мислиш ли, че ще зареже такава богата плячка, без поне да се опита да си я вземе отново?
— Той ще се пази от нас!
— А нима знае, че сме тук? Той веднага е напуснал Баалбек и следователно не е видял, че сме дошли. Вероятно ще се върне, защото се надява, че лесно ще се справи със сър Дейвид и слугата му ако успее да ги изненада. Тогава би могъл да бъде заловен.
— Така и ще направим. Ще останем тук, докато го хванем!
— Тогава не бива да се показваме нито ние, нито конете. Гавазите също трябва да изчезнат. Най-добре е да отидат в казармата на селото; ще се зарадват, че няма да им се налага да правят нещо. Конете, които тук само ще ни пречат, също бихме могли да изпратим в селото заедно с някой, който да ги охранява.
— Ще се погрижа за това. Ще отида при кмета или още по-добре при коджа-пашата, защото Баалбек не е село, а град, и ще уговоря с него всичко необходимо.
Той яхна коня си и препусна. Предпочитах аз самият да свърша тази работа, но Якуб притежаваше документи, които всеки чиновник щеше да уважи.
Като излязох от дупката и погледнах към зида, който бях определил за място на срещата, още нито един гавазин не се бе появил. Както правилно бях предположил, те изобщо не се занимаваха с търсене, а бяха отишли в града, за да си починат в кафенето и да се хвалят, че са тръгнали да залавят голям мошеник.
Едва сега ни се удаде възможност да говорим за случилото се по-рано и аз разказах на Линдси за съдбата ни.
— Мислех, че сте мъртви — каза той, като свърших.
— Защо? — попитах го аз.
— Тези, които ме заловиха, го казаха.
— Значи сте били в плен, сър?
— Да, наистина, well!
— И при кого?
— Ах! Тръгнах с работниците, за да копаем, защото единия от тях можех, общо взето, да използвам като преводач. Не открихме нищо, но като се върнахме, намерих бележката ви. Отидохме да ви търсим при канала Анана, но това беше голяма глупост!
— Защото ви плениха ли?
— Yes! Бяхме легнали да спим…
— Ах, било е вечерта?
— Не, през деня беше, иначе щяхме да оставим пазач и нямаше да се случи нищо. И така лежахме и спяхме, а те се нахвърлиха върху нас, преди да успеем да се опомним. Yes! И преди да окажем каквато и да е съпротива, бяхме вързани, а джобовете ни изпразнени.