Разпитах го за пътника, чийто багаж беше свалил от кораба на онзи капитан, и узнах, че отишъл в една къща на главната улица в Пера. Хамалинът твърдеше, че много добре си спомнял къщата, и предложи да ме заведе. Разбира се, веднага се възползвах от услугите му.
В къщата живееше един китак, който веднага се сети, че човекът е бил при него по това време и го питал за жилище под наем. После тръгнал да му показва различни къщи, но на чужденеца нито една от тях не харесала. След като се разплатил, си тръгнал и повече не се били виждали.
[# Китак — агент. — Бел. нем. изд.]
Това бе всичко, което успях да науча. Затова пък, като се прибирах към къщи, имах интересна среща, която, изглежда, щеше да компенсира първия ми неуспех. Влязох в едно кафене да изпия чаша мока и да изпуша лула тютюн и едва бях седнал, когато някой встрани от мен извика на немски:
— Хей, нима е възможно? Вие ли сте наистина или някой Друг?
Обърнах се към човека и видях гъсто обрасло с брада лице, което ми се стори познато, но не можах веднага да си спомня къде го бях виждал.
— На мен ли говорите? — попитах аз мъжа.
— Забравихте ли Хамсад ал Джеребая, който на Нил ви пееше хубавата песен за… Бързо го прекъснах:
— О, да! Голямата ви брада ме заблуди. Здравейте, земляк! Седнете при мен! Имате време, нали?
— Повече, отколкото трябва, ако пожелаете да бъдете така добър да платите кафето ми. Всъщност, както се казва, нямам пукната пара.
Той седна при мен и започнахме да си приказваме, без да се притесняваме, че воденият ни на немски разговор ще бъде разбран от присъстващите мюсюлмани.
— Значи сте закъсали! Как стана това? — попитах аз. — Разкажете ми какво ви се случи, откакто не сме се виждали!
— Как съм я карал ли? Лошо! С това всичко се изчерпва. Този Исла Бен Мафлей, при когото бях на служба, ме изрита, защото смяташе, че повече не му трябвам. Тогава отидох в Александрия и тръгнах с един грък за Кандия, а оттам почти като моряк към Стамбул, за да започна самостоятелна работа.
— Като какъв?
— Като посредник за много неща, като водач през града, наемен работник и помощник за всичко, от което могат да се изкарат пари. Но всички се оправят из града без моята помощ. Не мога да намеря възможност да предложа на някого услугите си, затова се мотая из улиците и гладувам. Надявам се, че ще ме наемете, земляк, защото си спомняте как ви помагах тогава при онези приключения!
— Ще видим! Защо не се обърнахте за помощ към Исла Бен Мафлей? Той е тук в Стамбул.
— Много благодаря! Не искам и да чуя за него. Той ме обиди, засегна честта ми; няма да има удоволствието да ме види при себе си!
— Сега живея при него — казах аз.
— О, това е много неприятно, защото няма да мога да ви идвам на гости!
— Та вие няма да посещавате него, а мен.
— Няма значение! В никакъв случай няма да вляза в къщата му, но ще ми бъде приятно, ако по някакъв начин мога да ви услужа.
— Можете. Спомняте ли си все още Абрахим Мамур, от когото отмъкнахме момичето?
— Много добре. Той всъщност се казва Дауд Арафим и ни се изплъзна.
— Той е в Константинопол и аз го търся.
— Знам, че е тук, защото го видях.
— Така ли? Къде?
— Срещнах го в «Свети Димитър», но той не ме позна. Знаех, че «Свети Димитър», както и Татавола, Джени махала и Ферикьой се числят към кварталите на града с най-лоша слава, затова го попитах:
— Често ли ходите в «Свети Димитър»?
— Да. Там живея.
Вече знаех достатъчно. Този бръснар от Ютербок се беше смесил с гръцката паплач в «Свети Димитър», която всъщност беше най-пропадналата част от населението на Стамбул. Кварталът е голямо свърталище на престъпници, подобно на известната с мрачната си слава «Водна улица» в Ню Йорк или уличката «Блекфриърс» в Лондон. Опасно е човек да се показва там, а и дори през деня на всяка крачка, отдясно и отляво, се виждат дупки, в които порокът развихря оргиите си или събраната там измет прекарва съществуването си в най-отвратителни болести.
— Значи живеете в «Свети Димитър»? — попитах аз. — Не можахте ли да си намерите жилище някъде другаде?
— Има достатъчно други места, но в «Свети Димитър» е много хубаво, особено ако човек има пари, за да се наслади на удоволствията, които се предлагат там.