Това ми харесваше и не ми харесваше. Ако направеше хайка, беше много вероятно тъкмо търсените от нас престъпници да не са там в момента и тогава щеше да се наложи да ги търсим отново. Но камъкът вече бе започнал да пада, така че трябваше да го оставя да се търкаля. Затова му отговорих:
— Ще изпълниш ли молбата ми да ми покажеш тези, които ще плениш. Бих искал да знам дали са там и мъжете, които търсим ние.
— Ще видиш всички.
— Позволи ми да ти кажа още нещо! Който иска да влезе в тази къща, го питат какво иска и го пускат само с думите «Ен Насър». Може би това ще ти е от полза.
— Ах, тази значи е била думата, която моят водач прошепна в дупката до вратата! Но — продължи той недоверчиво — ти откъде знаеш всичко това?
Щом разговаряше с мен по този начин, значи офицерският му чин не беше нисък. Отговорих му спокойно:
— Омар Бен Садек подслушвал и я чул.
Разказах му това, което трябваше да узнае, а после продължих:
— Добре би било да разпределиш хората си. Половината да влязат през вратата с помощта на паролата, а останалата половина да проникне през отвора, от който ти избяга. Но първите не бива да влизат, преди другите да са застанали пред отвора, защото може да се допусне, че щом види войниците, пазачът, който отваря вратата, може да даде сигнал за тревога, за да предупреди другарите си и да им даде време да избягат.
— Виждам, че имаш почтени намерения и ще последвам съвета ти. Нямате ли фес при себе си? Тези негодници оголиха главата на един правоверен, но ще им го върна!
— Ще ти дам моя, а искам и да ти заема пистолета си, за да не си невъоръжен.
— Благодаря ти, франко! Ще си получиш всичко обратно. Бъдете нащрек; най-късно след час ще се върна отново.
Придружих го до портата и той бързо се отдалечи по улицата в обратната посока.
— Сихди — попита ме Омар, като се върнах, — ще ми бъде ли предаден Абу ен Насър, ако го заловят?
— Не знам.
— Но моето отмъщение е с предимство!
— Офицерът едва ли ще ме пита за това.
— Тогава знам какво трябва да направя. Спомняш ли си клетвата, която дадох в Шот ал Джерид на мястото, където беше изчезнал баща ми? Виж, оставил съм брадата и косата си да растат досега, затова няма да отстъпя врага, до когото днес бях толкова близо!
Той отиде в селямлъка и седна пред откованата дъска. Горко на Абу ен Насър, ако бъде намерен тази вечер от отмъстителя!
Изгасих светлината и отидохме с Халеф при Омар. От другата страна, изглежда, се бяха събрали повече хора. Чуваше се многогласно хъркане и едно стенание, каквото обикновено се издава в началото на наркозата от опиума. Седяхме мълчаливо и щом мина около три четвърти час, аз отидох до портата, за да чакам офицера.
Беше изминал повече от час, когато изведнъж въпреки тъмнината видях от отсрещната страна на улицата безшумно да се приближава дълга колона от тъмни силуети. Сигурно бяха предварително инструктирани, защото едното отделение спря, а другото се насочи направо към входа на нашата къща. Начело крачеше офицерът, все още в предишното си облекло, но въоръжен до зъби.
— Ах, ти ни чакаш! — прошепна той. — Ето ти пистолета и феса.
Той ги взе от ръцете на вървящия след него човек, който беше капитан, и ми ги даде. Докато водех хората му, които бяха около трийсет на брой, той стоя до вратата. Щом влезе и последният човек, трите ми стаи почти се напълниха. Въпреки счупената стълба всичко мина, без да се вдига подозрителен шум.
— Запали фенера! — каза той.
— Заключи ли вратата долу? — попитах го аз..
— Сложих резето.
— А остави ли пост?
— Пост ли? — засмя се той. — Защо?
— Вече ти казах, че живея тук едва от днес и не познавам добре терена, затова трябва да внимавам някой от тези, които искаш да хванеш, да не влезе в двора и да избяга през портата.
— Остави това на мен — отговори той самонадеяно, — много добре знам какво да правя!
Като запалих фенера, той го сложи до дъсчената стена и заповяда на войниците да започват. Намиращите се отпред войници вдигнаха пушки, за да разбият стената с прикладите. Това беше голяма глупост, защото още преди първият от тях да успее да влезе от другата страна, всички в къщата щяха да са предупредени. Само един-единствен премина от другата страна по най-умния начин. Още не беше нанесен първият удар, когато той дръпна дъските настрани, извади двата ми ножа от гредата и се промъкна напред. Той отдавна бе изчезнал, когато офицерът начело на хората си мина през отвора.