Все пак малката ми екскурзия бе отнела половин час и мирзата вече бе започнал да се тревожи за мен. Англичанинът също попита:
— Къде обикаляте, сър? Седя тук като сираче, за което никой не се грижи. До гуша ми дойде! Well!
— Успокойте се! Скоро ще имате занимание.
— Хубаво! Добре! Ще ги избием ли?
— Не, но ще ги поводим малко за носа.
— Радвам се! Само трябва за целта да имат носове като моя.
— Yes! Кой ще участва?
— Само вие и аз, сър!
— Толкова по-добре. Който сам действа, и славата е само за него. Кога се започва?
— Малко преди зазоряване.
— Едва тогава? По-добре да поспя още малко.
Той се зави и скоро потъна в сън.
Хасан Арджир-мирза бе нетърпелив да разговаря с мен, а до преградната стена видях да стоят трите жени, които загрижеността караше открито да слушат разговора ни, отколкото да чакат по-късно да се информират за съдържанието му.
— Къде беше, емир? — попита той.
— Исках да ти оставя време да размислиш и да се успокоиш. Умният мъж не се вслушва в гнева си, а в разума си. Сигурно ядът ти вече е минал, затова ми кажи какво смяташ да правиш.
— Ще нападна тези разбойници с хората си и ще ги избия!
— Ще нападнеш тези здрави и силни мъже с твоите ранени хора?
— Ти и твоите спътници ще ни помогнете.
— Не, няма да го направим. Аз не съм варварин, а християнин. Моята вяра ми позволява да защитавам живота си, ако бъда нападнат, но ми заповядва да пазя живота на себеподобните си. Свещената книга на християните заповядва: «Обичай Бога с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичките си сили, а ближния си като теб самия!» Така че животът на ближния ми трябва да ми е свят като моя собствен.
— Но тези хора не са ни братя, а врагове!
— Въпреки това са наши братя. Коранът на християните казва: «Обичайте враговете си, благославяйте тези, които ви проклинат, правете добро на онези, които ви обиждат и преследват, тогава ще сте деца на вашия Баща на небето!» Трябва смирено да спазвам тази повеля, защото съм християнин.
— Но тя не е разумна, не е изгодна. Ако я спазваш, при всяка опасност ще умираш и трябва да избягваш всяка битка!
— Напротив! В тази заповед се крие същността на Божията мъдрост. Намирал съм се в изключително големи опасности и съм успявал да се защитя за разлика от хиляди други, но още съм жив и винаги съм побеждавал, защото Господ закриля оногова, който му се подчинява.
— Значи, въпреки че си ми приятел, не искаш да ми помогнеш, емир?
— Приятел съм ти и ще ти го докажа, но те питам искаш ли ти, Хасан Арджир-мирза, да бъдеш страхлив, подъл убиец ?
— Никога, емир!
— Ала все пак искаш да нападнеш спящите ихлати! Или мислиш преди това да ги събудиш, за да е честен боят? Тогава с теб ще е свършено!
— Не се страхувам от тях, господарю!
— Знам. И ти казвам, че сам бих се сражавал срещу тези трийсет мъже, ако ставаше дума за справедливо дело. Оръжията ми струват много повече от всички техни, взети заедно. Но кой може да ме убеди, че първият техен изстрел, удар със сабя или копие няма да отнеме живота ми? Дивата, необуздана храброст прилича на гнева на бик, който заслепен препуска към смъртта. Да предположим, че убиете десет или петнайсет от тези ихлати, все пак срещу вас ще останат още петнайсет. Вие сами ще им се издадете и ще ви следват по петите, докато ви унищожат.
— Думите ти са мъдри, господарю, но ако щадя преследвачите си, сам ще се предам в ръцете им! Днес или утре те ще ме хванат, а какво ще стане тогава, ти самият чу.
— Кой ти казва да се предаваш в ръцете им?
— А какво? Или можеш да ги накараш да ме оставят на спокойствие?
— Да, точно така ще направя.
— Уаллах! Това е… това е… емир, не знам как да го нарека!
— Наречи го лудост. Това е най-точният израз, нали?
— Не мога да кажа «да», защото те уважавам. Наистина ли вярваш, че можеш да придумаш хората, стремящи се да отнемат имуществото и живота ми, да ме пуснат да избягам?
— Убеден съм. Но чуй. Преди малко бях долу до реката и пречупих няколко дръвчета. Като ги забележат, ихлатите ще помислят, че Садък го е направил. Те ще продължат пътя си с настъпването на утрото. Ще тръгна преди тях, за да им поставям знаци, които ще ги отведат в погрешна посока. Ако въпреки това открият лагера ни, преди да потеглят, тогава се защитавайте. Ще чуя изстрелите ви и веднага ще се върна.