Той беше красив, много красив мъж. Видях това едва сега, понеже имах достатъчно време да го огледам. Но около очите му вече се забелязваха онези дълбоки сенки, от които можеше да се направи извод за пропилените време и сили, а в чертите на лицето му имаше нещо неопределено, което след по-подробно проучване оставяше отблъскващо впечатление. Селим ага не беше мъжът, който може да направи Бенда щастлива.
Слугата се появи с малките кафени чашки, поставени върху златни филигранно изработени чинийки във формата на чашки за яйца. Вместо две чашки бе донесъл направо половин дузина, за да може веднага да се измъкне обратно. Изглежда, агата също бе разбрал какво трябва да прави. Той мрачно ме погледна и попита:
— Как беше името ти?
— Наричат ме Кара Бен Немзи.
— А как се казва другият?
— Дейвид Линдси бей.
— Всичко ли трябва да ти предам?
— Така каза мирзата.
— Няма да го направя.
— Прави каквото искаш, не мога да ти заповядвам.
— Ще се върнеш веднага при мирзата и ще му предадеш моя отговор.
— Няма да го направя.
— Защо?
— Защото и ти не можеш да ми заповядваш, тъй като и аз мога да правя каквото пожелая.
— Добре! Тогава ще изпратя при него човек, но няма да напусна тази къща, докато не получа от него отговор.
— Пратеникът ти няма да може да намери мирзата.
— Но, Араб, който дойде с вас, сигурно знае мястото, където е господарят му!
— Знае го!
— Него ще изпратя.
— Той няма да отиде.
— Защо?
— Защото така искам. Хасан Арджир-мирза ме помоли да взема имуществото му от теб и да те изпратя при него с Араб. Така и ще направя. Араб ще се върне при господаря си само заедно с теб.
— Ти се осмеляваш да ме изнудваш?
— Да се осмелявам ли? Какво означава да се осмелявам, и то пред теб? Ако ми беше равен, щях да разговарям с теб по съвсем друг начин, но аз съм емир от Немзистан, а ти си само един незначителен ага от Фарс. Впрочем ти още не си се научил как да се държиш с истинските мъже. На улицата искаш да ти се прави място като на дефтертар, а в къщата си забравяш да отговориш на поздрава. Не ни покани да седнем, не ни предложи нито лули, нито тютюн; наричаш ни кафири, свине и кучета. А ти самият си червей в сравнение с господаря си, мирзата! С лъв бих се бил, но червея не закачам, щом му харесва да се въргаля в нечистотиите. Хасан Арджир-мирза ми предаде имуществото си, така че оставам тук. А ти прави каквото ти се казва!
— Ще се оплача от теб — каза той ядно.
— Нямам нищо против.
— Нищо няма да ти предам!
— Не е и необходимо, защото вече съм тук и съм поел всичко.
— Няма да пипнеш нищо от това, което ми е поверено!
— Ще се докосвам до всичко, което отсега нататък е в мои ръце. Ако ми пречиш, просто ще уведомя мирзата за това. Сега заповядай да ни донесат хубава храна, защото вече не съм само гост, но и господар на тази къща.
— Не е нито твоя, нито моя!
— Но ти все пак си я взел под наем. Не създавай затруднения. Щадя те, като ти позволявам да дадеш тази заповед, но ако не го направиш, аз сам ще се погрижа за това.
Той се видя натясно и стана.
— Къде? — попитах го аз.
— Отивам да поръчам яденето ви.
— Можеш да го направиш и тук. Извикай слугата!
— Пленник ли съм?
— Нещо такова! Оспорваш ми правата, така че трябва да ти попреча да напускаш това място, за да не предприемеш нещо, което няма да одобря.
— Господарю, ти не знаеш кой съм!
За първи път ме нарече господарю, явно бе загубил самоувереността си.
— Много добре знам — отвърнах аз. — Ти си мирза Селим ага и нищо повече!
— Аз съм довереник и приятел на мирзата. Пожертвах всичко, за да го следвам и да спася имуществото му.
— Много хубаво и похвално от твоя страна. Слугата трябва да е предан на господаря си. Сега ще дойдеш с мен при мирзата.
— Ще го направя веднага!
— Този мой спътник ще остане тук, а ти ще се погрижиш, да не му липсва нищо. Останалото ще реши Хасан Арджир.
Казах на англичанина какви ще бъдат задълженията му и това много му хареса, защото тук щеше да се чувства много добре, докато аз отново трябваше да се изложа на слънчевия пек вън. След като агата даде необходимите нареждания, излязохме на двора, където той отново се канеше да яхне скъпия си бял кон, купен в Гадхим с парите на мирзата.
— Вземи друг кон — казах му аз. Той учудено ме погледна и попита:
— Защо?
— За да не обръщаш вниманието върху себе си. Вземи този на слугата си!
Не ме интересуваше дали ми се сърди или не. Слугата Араб ни следваше. За да заблудя евентуалните преследвачи, тръгнахме към Мадхим, а после направихме завой на север.