После той се заклатушка към вратата.
Ако самият аз не бях станал свидетел на тази сцена, нямаше да повярвам, че е възможно. А това, което най-много ме учуди, беше, че веднага след несполучливия удар ефендито вече бе възвърнал спокойствието си. Необикновеното и изключително голямо снизхождение на един господар към глупаво-арогантния, самонадеян слуга сигурно имаше някаква дълбока причина. Ефендито бе за мен загадка, с чието разгадаване веднага се заех.
— Извинявайте, господа — помоли полякът, — подобно нещо не бива да се допуска. Може би трябва да ви разкажа защо съм толкова снизходителен към този човек. Той ми е правил големи услуги. Напълнете лулите си!
Извадих от моя тютюн и го изсипах на таблата, а щом лулите задимяха, той каза:
— Елате да ви покажа жилището!
Той ни поведе към първия етаж. На него имаше четири стаи, които се заключваха. Наредбата им се състоеше от килим в средата и малки възглавнички около стените. Под покрива имаше още две малки помещения, които също можеха да се заключват. Къщата ми хареса и попитах за цената.
— Няма да говорим за пари — отговори старецът. — Трябва да гледаме един на друг като на земляци, затова, що се отнася до жилището, ви моля, вие и спътниците ви, да бъдете мои гости.
— Не бих искал да откажа на любезното ви предложение, а пък и по всяко време ще мога да прекратя договора ни. Главното за мен е да бъда невидим за околния свят и да не ме безпокоят.
— Тук напълно ви се дава тази възможност. Колко време смятате да останете в къщата ми?
— За съжаление, не много дълго. Най-малко четири дни, а най-много две седмици. За да ви обясня всичко, може би ще ми разрешите да ви разкажа едно малко приключение?
— Разбира се! Хайде да седнем. И тук е приятно да се седи, както и долу, а лулите ни все още димят.
Седнахме и аз му разказах за обстоятелствата, при които сме срещнали Хасан Арджир-мирза дотолкова, колкото смятах, че е необходимо. Той ме слушаше с най-голямо внимание, а щом свърших, скочи и извика:
— Господине, спокойно можете да се пренесете при мен, защото тук никой няма да ви досажда, нито ще ви предаде. Кога ще дойдете?
— Утре на смрачаване. Забравих обаче едно обстоятелство; имаме много коне, а също и две камили. Имате ли място за тези животни?
— Достатъчно. Още не сте видели двора зад къщата. Покритата му част напълно ще задоволи потребностите ви. Очаквам единствено, че ще ви обслужва ваша прислуга.
— Това се разбира от само себе си!
— Значи се разбрахме. Веднага ще отвърна на откровеността ви, като ви разкажа за себе си, само че не днес, защото вие вече ставате и виждам, че имате да вършите и друга работа. Като дойдете утре, обиколете градинския зид и на срещуположната страна на портичката ще намерите една голяма врата, на която ще ви чакам.
Сбогувахме се със стареца, доволни от успеха, и се върнахме с придружителите си в града…
На другата вечер се настанихме. Хасан Арджир-мирза бе преоблечен в женски дрехи, за да заблуди евентуалните преследвачи. Предишните му слуги бяха освободени; при него остана само мирза Селим ага. За слуга взехме арабина, който ни бе водил предишния ден.
По време на престоя в новото ни жилище се случи нещо, което, въпреки че бе много интересно, сега ще отмина и при възможност ще разкажа по-късно. Само ще спомена, че по време на кратките ми разходки из Багдад на два пъти срещнах един човек, в когото ми се стори, че разпознах Садък.
Когато отново започнахме да разговаряме с персиеца за пътуването му до Кербела, със съжаление трябваше да узная, че не желае да го придружа. Не можех да му се сърдя, защото той беше шиит и вярата му под заплаха със смъртно наказание му забраняваше да посещава светите места в присъствието на неверник. Единствената отстъпка, която ми направи, беше, че ми разреши да пътувам с него до Хила, където временно щяхме да се разделим, за да се срещнем след това отново в Багдад. Всъщност той искаше да остави тук двете жени, но те не бяха съгласни и така настойчиво го молеха да ги вземе, че накрая той се видя принуден да отстъпи. Така бях освободен от задължението да играя ролята на закрилник на жените.
Вече много поклонници минаваха през Багдад, за да се отправят незабавно на запад. Но едва на пети мохарем получихме вестта, че към града се приближава Керванът на смъртта. Ние с англичанина и Халеф веднага яхнахме конете, за да се насладим на това представление.
Да се насладим ли? Да, но тази наслада наистина бе доста опасна! Шиитите вярват, че всеки мюсюлманин, чийто труп е погребан в Кербела или Неджеф Али, веднага, без каквито и да било пречки, отива в рая. Затова съкровеното желание на всеки от тях е да бъде погребан в едно от тези места. Тъй като пренасянето на труповете с керван е свързано с големи разходи, могат да си го позволят само богатите. Беднякът обаче, който иска да бъде погребан на такова свещено място, се сбогува с близките си и с просия стига до гробището на Али или Хюсеин, за да чака там смъртта си.