Слънцето все още силно припичаше, а въздухът сякаш още носеше в себе си следите от Кервана на смъртта, който беше минал оттук предишния ден. Имах чувството, че се намирам в непроветрена болнична стая, пълна със заразени от шарка хора. И това съвсем не беше внушение, защото същото каза и Халеф, а и англичанинът душеше наоколо с подутия си нос с гримаса на отвращение.
От време на време настигахме по някой стар поклонник, тръгнал към Кербела, за да бъде погребан там, но изостанал от умора, или пък групи с алиисти, които бяха натоварили някое клето муле с няколко трупа. Животното вървеше напред, пъшкайки, обляно в пот, мъжете крачеха встрани със запушени носове, а разнасящият се след тях смъртоносен полъх на разложение връхлиташе върху нас.
На пътя седеше един просяк. Беше съвсем гол. Имаше само препаска около кръста си. Той изразяваше скръбта си по убития Хюсеин по изключително противен начин: бедрата и ръцете над лактите му бяха прободени с остри ножове, а под лактите, в прасците, по врата, през носа, брадата и устните беше забол по на един цол разстояние дълги пирони; по хълбоците и тялото под кръста си беше забил в месата си железни куки, на които бе окачил тежести. Всички останали части на тялото му бяха обсипани с пирони, а в обръснатата си глава бе изрязал дълги ивици. През всеки от пръстите на краката си и всяка става на пръстите на ръцете си бе промушил по един дървен клин, а по тялото му нямаше и едно петънце, на което да няма нещо, причиняващо болка. Като се приближихме, той стана, а с него се надигна и цяло ято мухи и комари, покриващи изцяло кръвожадния човек. Ужасно беше човек да го гледа.
— Дирига Аллах, вай Мохамед! Дирига Хасан, Хофеин! — крещеше той с отвратителен глас и протягаше напред двете си ръце за просия.
Виждал съм каещи се грешници в Индия, причиняващи си болка по най-невероятни начини, и винаги им бях съчувствал. Но на този фанатичен, глупав човек наистина предпочитах да зашлевя плесница, отколкото да му давам милостиня, защото освен ужаса, който предизвикваше отвратителната му външност, не можех да понасям и безразсъдството, раждащо такива ужасни мъчения, за да чества деня на смъртта на един грешник. И на всичко отгоре този човек се смяташе за светец, на когото след смъртта се отрежда най-видно място в рая и който и тук, на земята, въпреки щедрата милостиня, която получава, претендира за най-смирено уважение. Хасан Арджир-мирза му хвърли един златен доман.
— Хасгадаг Аллах! (Господ да те благослови!) — извика негодникът, вдигайки ръце като свещеник. Линдси бръкна в джоба си и му даде монета от десет пиастъра.
— Субхалан Аллах (Господ е милостив!) — каза чудовището не толкова любезно, защото обявяваше Аллах, а не Линдси като дарител.
Аз извадих един пиастър и го хвърлих пред краката му. По лицето на шиитския «светец» най-напред се изписа учудване, но веднага след това физиономията му доби гневен израз.
— Аз д ар! (Скъперник!) — извика той, а после с жест на отвращение и светкавично бързо добави: — Аздари, пенш аздарани, дех аздарани, незар аздарани, лек аздарани! (Ти си скъперник, колкото петима скъперници си, колкото сто скъперници, дори колкото хиляда, сто хиляди скъперници!)
Той стъпка моя пиастър с крака, изплю се върху него и даде такава воля на гнева си, че при други обстоятелства човек би могъл да се изплаши.
— Сихди, какво означава аздар? — попита ме Халеф.
— Скъперник.
— Аллах иляях! А как се казва много глупав, тъп човек?
— Бисман.
— А много груб нахалник?
— Джаф.
Тогава дребният хаджия се обърна към персиеца, вдигна срещу него дланта си и я избърса в крака си — жест, който се смята за много голямо оскърбление — и извика:
— Бисман, джаф, джаф!
При тези думи шиитът започна да бълва такива тиради, че всички ние си плюхме на петите. «Светият мъченик» притежаваше такъв запас от ругатни и обиди, които е невъзможно да се предадат. Огънахме се пред превъзходството му и продължихме пътя си.
Въздухът, който ни обгръщаше, не ставаше по-добър. Съвсем ясно различавахме следите от Кервана на смъртта, а далеч встрани от него се виждаха отпечатъци от многобройни крака и копита. Военният ескорт, изпратен от Багдад да го придружава и пази от разбойници, се бе държал предпазливо на разстояние от миризмите на ковчезите.