Предложих на Хасан Арджир да се отклоним от пътя на кервана и да вървим успоредно с него на подходящо разстояние, но той не се съгласи, защото за поклонника било голяма заслуга, ако се движи след «Диханието на покойниците». За щастие успях поне да го убедя, като пристигнем вечерта в някой хан, в който си е почивало шествието на поклонниците, да не нощуваме там, а да се разположим на бивак на отдалечено от него място, в някой широк канал.
Намерихме се в опасна местност и не биваше да се отдалечаваме от лагера. Преди да легнем да спим, решихме на другия ден да изпреварим кервана с бърза езда, да стигнем до Хила и да спрем за нощуване при «Вавилонската кула». После Хасан Арджир смяташе отново да пропусне кервана с труповете пред себе си, за да го настигне сетне отново, а ние останалите трябваше да чакаме завръщането му.
Бях много уморен и чувствах в главата си тъпа, пронизваща болка, въпреки че досега никога не съм бил предразположен към главоболие. Чувствах се така, сякаш ме обхващаше треска, и затова взех една доза хиноидин, който си бях купил в Багдад с още някои други медикаменти. Въпреки умората дълго не можах да заспя и когато най-сетне заспах, бях нападнат от ужасни кошмари, които непрекъснато ме будеха. Веднъж ми се струваше, че чувам приглушен конски тропот, но лежах в полусън и смятах, че само ми се присънва.
Накрая безпокойството за лагера ме накара да стана и излязох от палатката. Беше започнало да се развиделява. На изток хоризонтът вече просветляваше, а по тези места разсъмването, докато стане съвсем светло, трае кратко време. Огледах се и забелязах на изток една точка, която бързо се увеличаваше. След около две минути вече ясно се различаваше конник, който бързо се приближаваше към нас. Беше… мирза Селим ага. Конят му бе запенен, когато той скочи от него. Самият ага бе доста смутен, като ме забеляза. Поздрави набързо, върза коня си и се канеше да ме отмине.
— Къде беше? — попитах го аз кратко, но не нелюбезно.
— Какво те засяга! — отговори той.
— Засяга ме, и то много. Мъже, които яздят през една толкова опасна област, си дължат обяснение един на друг.
— Ходих да си взема коня.
— А той къде беше?
— Беше се откъснал и избягал.
Приближих се и проверих въжето.
— Въжето изобщо не се е късало!
— Беше се развързал възелът.
— Благодари на Аллаха, ако възелът, който някога ще стегне врата ти, също не държи така добре!
Понечих да се обърна и да се отдалеча от него, но той се приближи плътно до мен и попита:
— Какво каза? Какво имаш предвид? Не те разбирам.
— Тогава помисли над това!
— Спри, няма да си тръгнеш така. Трябва да ми кажеш какво целиш с думите си!
— Исках да ти припомня за гробището на англичаните в Багдад.
Той малко пребледня, но така се владееше, че спокойно каза:
— Гробището на англичаните ли? Какво общо има то с мен? Аз не съм ингилиз. Но ти говореше за въже около врата ми. Нямам работа с теб и ще кажа на Хасан Арджир-мирза. Той трябва да ти даде указания как да се държиш с мен.
— Дали ще му кажеш или не, ми е все едно, защото във всички случаи ще се държа с теб така, както заслужаваш.
Разговорът ни събуди спящите. Направихме необходимите приготовления за тръгването и продължихме пътуването си. Видях, че по време на ездата Селим ага говори много оживено с Хасан Арджир, а веднага след това дойде при мен.
— Емир, ще ми разрешиш ли да разговарям с теб за Селим? — попита той.
— Да.
— Ти не го обичаш, нали?
— Не.
— Но не бива и да го обиждаш!
— Той прие обидата, без да се защити, така че не съм бил несправедлив към него.
— Нима някой трябва да бъде обесен само защото конят му е избягал?
— Не. Но достатъчно основателна причина за обесване е, когато някой отиде да заговорничи с хора, които трябва да нападнат спътниците му.
— Емир, вече забелязах, че душата ти е болна, а тялото уморено. Затова всичко ти изглежда черно, а думите ти са горчиви като лекарствата на Алоето. Пак ще оздравееш и ще признаеш заблуждението си, защото, откакто те познавам, преценките ти винаги са били правилни. Селим ми е бил верен и ще остане такъв, докато Аллах му заповяда да напусне земята.
— А промъкването му в гробищата на англичаните?
— Било е случайност. Той ми разказа преди това. Вечерта е била много хубава и той тръгнал да се разхожда. Стигнал до гробището, без да знае, че там е имало някакви хора. Били са мирни пътници, които си разказвали за разбойници и естествено и за плячки. Вече ти казах, че това не може да ме подведе.