Математическо изобразяване на чувствата и усещанията — така образно можем да охарактеризираме офталмогеометрията.
Погледът, действащ като сканиращ лъч, „сваля“ информацията от очната част на лицето, в която чрез микроскопични движения на клепачите, веждите, очните ябълки и кожата се изразяват нашите чувства и усещания, а така проличава и индивидуалността на всеки човек. Ние се гледаме в очите, защото от тях (по-точно от очната част на лицето) получаваме допълнителна информация за човешката индивидуалност и нейните промени в резултат на чувствата и усещанията.
Пътища за използване на офталмогеометрията
Разбира се, гледайки се в очите, получаваме и информация от телепатичен характер. Дори да е така, не бива да изключваме и предаването на офталмогеометрична информация от очната част на лицето.
Можем да очертаем няколко направления за практическото използване на офталмогеометрията: идентифициране на личността, реконструиране облика на даден човек, определяне на менталните характеристики на личността, обективно анализиране на чувствата и усещанията, диагностициране на психични и соматични заболявания, определяне на националността и …изучаване произхода на човека.
1. Що се отнася до идентифицирането на личността, тук вече получихме достатъчно убедителни данни, че дори при изучаването на 2 (от 22) офталмогеометрични параметри, на конкретния човек отговаря точна цифра, характерна само за него. Статистическите изследвания показаха, че това число се повтаря при поредните компютърни снимки, т.е. то е характерно за дадения човек. Точността на „индивидуалното офталмогеометрично число“ според мен ще се увеличава при въвеждането на по-голям брой параметри.
За идентификацията на личността много е важно да се постигне спокойно, уравновесено състояние на изследвания човек, за да се изключи максимално влиянието на емоционалния фон.
Познати са два основни начина за идентифициране: фотографиране на лицето и дактилоскопия. Офталмогеометричната идентификация на личността може да е допълнителен начин в това отношение и да се окаже полезна в случаите, когато човек съзнателно променя външността си и си наранява пръстите. Полицията, военната сфера, банкерството и други подобни области със сигурност ще прилагат Офталмогеометричната идентификация на личността.
2. Реконструиране на човешкия облик по данните на офталмогеометрията приложихме само в няколко случая. Въпреки това принципите му се очертаха достатъчно точно и бе постигната висока степен на сходство между реконструирания и реалния облик.
Защо не продължихме изследванията? Работата е там, че щом реконструирахме човека, чиито очи са изобразени в тибетските храмове, получихме толкова интересна фигура, че насочихме усилията си към произхода на човечеството. Но за това ще разкажа по-късно.
3. Офталмогеометричното определяне на менталните характеристики на личността може да се окаже целесъобразно например за обективно тестуване при професионалното ориентиране на летци, космонавти, хирурзи и др. На практика то и сега се прилага, но е субективно, зависещо от тестуващия, не е обективно. За изучаването на проблема подбрахме хора с ярко изразени качества като воля, страхливост, доброта, злоба. Всяка група включваше по 6 души. Например в групата „воля“ влязоха хора, за които бяхме сигурни, че наистина притежават това качество. Същото важеше за групите „страхливост“, „доброта“ и „злоба“. Офталмогеометричната оценка се правеше според двата гореописани четириъгълника — големия и малкия. В резултат получихме следната картина.
При волевите хора двата четириъгълника бяха равнобедрени, съвпадаха си по градусите на ъглите, а малкият, общо взето, равномерно се вписваше в големия.
При хората от група „страхливост“ големият четириъгълник приличаше по форма на триъгълник с върха нагоре, а малкият — на триъгълник с върха надолу. Разликите между групите „воля“ и „страхливост“ бяха толкова видими, че не се нуждаеха от статистическо потвърждаване. Хората от група „доброта“ образуваха голям правоъгълник, подобен на ромб, обърнат върху единия от ъглите си. Малкият четириъгълник също наподобяваше ромб върху ъгъл и равномерно влизаше в състава на големия.
В групата „злоба“ големият четириъгълник беше умерено сплескан и тесен, а малкият придоби формата на обърнат с върха надолу триъгълник. Отликите между групите „доброта“ и „злоба“ също бяха поразителни.