— Скоро ще трябва да се откажат и да спрат да ни търсят — прошепна тя. — Ще съмне и няма да рискуват да ги види някой ранобуден рибар. Мислиш ли, че ще се откажат?
— Може би. Да вървим. — Тео се надигна и стисна зъби да превъзмогне болката в коляното си. Подаде ръка на Мишел да се изправи. — Върви покрай пътя и не светвай фенера.
— Добре — съгласи се тя. — Но ако ги чуеш да се задават, не ме блъскай пак в канавката. Само ми кажи. Гърбът ми е натъртен.
Той не искаше да се заяжда, като каза:
— По-добре натъртен, отколкото пронизан от куршум.
Тя подсмъркна. Беше й по-добре.
— Знам.
— Можеш ли да бягаш?
— А ти? — попита го, като забеляза, че той накуцва с единия крак.
— Разбира се. Само съм малко схванат. Да вървим.
Една-единствена крушка светеше на стълба при входа на паркинга. Тео нямаше да рискува. Дръпна Мишел в храстите и заобиколи „Лебедът“ откъм задния вход. Не виждаше никой да се движи вътре. Задната врата бе метална, така че Тео се върна до един от прозорците отпред и се огледа по земята за някой камък.
— Ще трябва да вляза през прозореца — каза той, като взе един остър камък.
— Какво ще правиш?
— Ще счупя стъклото.
— Не — прошепна тя. — Знам къде татко крие резервния си ключ.
Тео пусна камъка и отиде до вратата. Мишел светна фенера и се протегна над вратата, където откри ключа върху ръба на касата.
— Много тайно скривалище.
— Не бъди саркастичен. На никого не би му хрумнало да обира бара на татко.
— И защо така?
— Защото Джон-Пол добре ще ги подреди и всички са наясно с това. Татко може да оставя вратата и отключена, ако иска.
Чак на втория опит успя да пъхне ключа в ключалката, защото ръцете й трепереха. „Последица от шока“, помисли си тя. Тялото й най-после реагираше на ужаса, който бяха преживели двамата с Тео.
Тео влезе пръв и присви очи да различи нещо в мрака, после, без да пуска Мишел пред себе си, й каза шепнешком да заключи вратата. Чу я да пуска и резето. Хладилникът забръмча и завибрира. Тео си спомни, че телефонът е в края на бара, точно до вратата на склада. Стори му се, че дочу звук, може би изскърцване на дъска.
— Стой тук — прошепна й, извади пистолета си и предпазливо тръгна през бара.
Лампата от паркинга хвърляше оскъдна светлина върху масите и пода. Но в ъглите бе съвсем тъмно. Тео мина зад бара. Очите му свикнаха с мрака и погледът му се отправи към полуотворената врата на склада. Идеално място, където да се скрие човек. Дали нападателите не бяха оставили някого да ги причака? Не, Тео не виждаше никакъв смисъл в това, но продължи да наблюдава вратата, докато пристъпваше към нея.
В средата на бара спря и бръкна под плота за карабината на Джейк. С нея нямаше да пропусне цел, каза си той, като напипа приклада й. Вдигна я от скобата и внимателно я издърпа.
Тъкмо се извръщаше с гръб към бара, когато усети някакво раздвижване с тила си. Без да се обърне и без да чуе звук, разбра, че някой идва зад него, и то бързо.
ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
— Мишел, бягай — извика Тео. Пусна карабината на плота и се завъртя, готов да стреля с пистолета си.
Не виждаше лицето на мъжа, беше твърде тъмно. Огромната сянка стовари каратистки удар върху китката на Тео, но той не изпусна оръжието. После сянката сграбчи ръката на Тео и я изви назад с едната си ръка, докато с другата заби юмрук под брадата му.
Тео се дръпна, но недостатъчно бързо. Кокалчетата на сянката ожулиха брадата му и главата му полетя назад. Остра болка проряза челюстта му. Тео вложи цялата си сила в левия си юмрук и го заби в корема на нападателя си. И тогава разбра, че има сериозен проблем. Юмрукът му сякаш се блъсна в циментов блок и Тео помисли, че си е счупил ръката.
Откъде бе изскочил кучият син? Дали вече бе пипнал Мишел? Разярен, Тео отново замахна да го удари. Със скоростта на пневматичен чук мъжът завъртя крак и ритна коляното на Тео.
Мишел светна осветлението в бара и извика.
— Джон-Пол! Не! Пусни го!
Двамата противници сега се намираха в мечешка прегръдка и всеки се опитваше да използва силата си, за да счупи гръбнака на другия. Когато Джон-Пол чу вика на сестра си, спря. Но Тео — не. Опита се отново да го удари, да размаже лицето му, но Джон-Пол с лекота отби удара, сякаш прогони досаден комар. При това движение ръката му закачи една бутилка уиски и тя събори цялата лавица на стената зад бара.