И двамата мъже отстъпиха назад едновременно и се изгледаха. Мишел застана между тях и изгледа сърдито и двамата, после реши, че Тео е по-необуздан в момента. Постави ръка на гърдите му и му каза да си поеме дълбоко дъх. Остана така, докато той не я послуша.
Тео изгледа продължително и навъсено мъжа. Джон-Пол приличаше на дивак. Беше облечен с къси военни гащета, ботуши и тениска и бе мускулест и силен като исполин. В ботуша му бе затъкнат нож, а стоманеният враждебен поглед подсказваше, че все още иска да счупи всяка кост в тялото на Тео. Истинско страшилище, помисли си Тео, докато се опитваше да се освести от боя и страха, че Мишел е попаднала в ръцете на нападателя. Брат й можеше да участва в някой военен екшън за Виетнам. Косата му бе достатъчно дълга, имаше белези — един на бузата и един на бедрото — и определено изглеждаше на Тео като жив спомен от минали времена.
— Тео, запознай се с брат ми, Джон-Пол. — Мишел прецени, че вече е безопасно да пусне Тео и се обърна към брат си. — Джон-Пол, това е…
Брат й я прекъсна.
— Знам кой е.
Тео примигна.
— Знаеш кой съм?
— Точно така — кимна Джон-Пол.
Джон-Пол не бе губил бой през живота си и сега, когато Тео пристъпи към него, той веднага направи крачка напред. Мишел се пъхна между двамата.
— Щом си знаел кой съм, защо се нахвърли отгоре ми? — изръмжа Тео.
— Да, защо? — попита и Мишел, като повдигна глава, за да погледне брат си в очите. — Това беше много грубо, Джон-Пол.
Сестра му винаги знаеше какво да каже, за да го разсмее. С голямо усилие той запази навъсеното си изражение. Грубо. По дяволите, точно грубо бе възнамерявал да действа.
Скръсти ръце на гърдите си.
— Не можех да му позволя да вземе карабината — обясни той на Мишел. — Може да е от тези, които се паникьосват и да застреля някого или да простреля собствения си крак, без да иска.
Тео не се успокои. Направи още една крачка напред.
— Опита се да ме ритнеш в болното коляно, не е ли така?
Джон-Пол се усмихна.
— Винаги се атакува слабото място — каза той. — Ти накуцваше с този крак, така че реших…
— Знаеше, че съм приятел на сестра ти, но въпреки това се опита да ми счупиш коляното?
— Нямаше да го счупя — възрази Джон-Пол. — Само щях да те съборя.
— Можеше да го нараниш! — обади се Мишел.
— Мишел, няма нужда да ме защитаваш — измърмори Тео. Чувстваше мъжествеността си накърнена и нямаше намерение да търпи този побъркан.
— Ако исках да го раня, щях. Можех и да го убия, но не го направих.
— Как ли пък не си можел да ме убиеш — изръмжа Тео, като прибираше пистолета в кобура.
— Можех да ти счупя врата, но се въздържах.
В този момент Мишел се обърна да каже на Тео да престане да предизвиква брат й, но забеляза кръвта на ръката му. Светна лампата над бара и пристъпи към Тео. Видя остатъци от стъкло, забити в раната.
— Кога е станало това? Ще трябва да се зашие. — Не го остави да обясни. Завъртя се бързо към брат си и се нахвърли отгоре му. Удари го по гърдите и попита: — Ти ли направи това? Какво си въобразяваш?
Тео се усмихна. Можеше да постави край на това, като й обясни, че брат й няма нищо общо, но му беше много приятно да види как Джон-Пол се свива в черупката си. Братът започна да отстъпва, но тя продължаваше да му се кара. С голямо задоволство Тео наблюдаваше изражението му, което бе просто комично. Джон-Пол сякаш не знаеше какво да прави. Когато Мишел спря с нападките, брат й изглеждаше доста укротен. Не съвсем, но почти.
На тази светлина Тео забеляза известна прилика между брата и сестрата. И двамата имаха високи скули и сини очи с еднакъв цвят, но с това приликите свършваха. Мишел беше красива. Тя бе нежна и сърдечна. Джон-Пол — не.
Съвсем по детински Тео искаше да продължи да мрази този човек, но знаеше, че не може, защото виждаше в очите на Джон-Пол колко много обича той сестра си. Тео предположи, че като всеки по-голям брат той е готов на всичко, за да я защити.
Великодушното му решение да остави Джон-Пол на мира бе съвсем краткотрайно. Джон-Пол го изгледа враждебно и попита:
— Сестра ми изглежда така, сякаш са я влачили през калта. Какво, по дяволите, си намислил?
Мишел привлече вниманието му в този момент.
— Ще трябва да кажеш на татко, че си счупил бутилката с най-хубавото му уиски — каза тя. — Сега почисти тук, а аз ще се обадя на Бен.
Тя бутна Тео настрани, за да стигне до телефона. Обади се в полицията и помоли дежурния да я свърже с дома на Бен Нелсън.
Тео каза на Джон-Пол да изгаси лампите. Той изненадващо го послуша и Тео му разказа какво се беше случило. Джон-Пол не показа никаква реакция.
Когато Тео свърши разказа си, Джон-Пол попита: