— Мислиш, че ще се върнат? Затова ли не искаш да свети?
— Вероятно няма, но не ми се ще да рискувам. Може да се окажем в капан тук вътре.
— Не, не можем — възрази Джон-Пол. — Освен това ще ги чуя, ако се зададат.
— Така ли? Ще ги чуеш при всички случаи?
Джон-Пол кимна:
— Да.
— Да не се мислиш за супермен?
Братът се ухили.
— Почти. Много ще ми хареса, ако се опитат да влязат. Това ще ми даде възможност да убия двама-трима.
— Няма нищо по-забавно от малко стрелба — процеди Тео, без да скрива сарказма си, — но не и докато сестра ти е тук.
— Да, знам.
Тео започваше да усеща последиците от боя. Челюстта го болеше, ръката му пулсираше болезнено. Отвори хладилника и извади две бутилки бира. Щеше му се да счупи едната в главата на Джон-Пол, но прецени, че така ще похаби бирата и вместо това му подаде бутилката.
Джон-Пол не му благодари, но и Тео не очакваше любезности от него. Отвори своята бутилка и отпи продължително.
Тео чу, че Мишел говори с Бен Нелсън и я прекъсна.
— Кажи му, че ще се срещнем до къщата ти.
Тя помоли Бен да изчака и каза на Тео, че трябва да отидат до болницата.
Но той не смяташе, че раната на ръката му е от първостепенно значение.
— Не — заяви категорично. — Първо отиваме у вас.
— Боже, какъв си инат — прошепна тя, но отстъпи.
Тео искаше да поседне, за да притъпи болката в коляното. Отиде до една от масите, седна, издърпа още един стол и вдигна крака си на него.
Джон-Пол го последва и застана до него.
— Седни — предложи Тео.
Джон-Пол заобиколи масата, издърпа един стол и седна. Започна да задава въпроси, искаше да научи подробностите. Тео отпи от бирата си и отново обясни всичко отначало докрай, като пропусна да спомене единствено това, че събитията го завариха в леглото на Мишел. Не вярваше брат й да се зарадва да научи това.
Джон-Пол заподозря, че Тео премълчава нещо.
— Защо си затварял прозореца в стаята на Майк?
— Защото беше отворен.
— Тео? Видя ли каква марка беше колата? — извика Мишел.
— Сива тойота… нова — отвърна той.
— Сигурно отдавна са се измъкнали — отбеляза Джон-Пол.
Тео се съгласи. Загледа се в Мишел, а Джон-Пол търпеливо изчакваше да се обърне към него, за да му каже, че ще го пребие, защото е разбрал, че е бил в леглото на Мишел. Не го интересуваше, че това е решение на сестра му и че изобщо не му влиза в работата. Тя бе неговата малка сестра и според Джон-Пол Тео се бе възползвал от нея.
— Сестра ми е талантлив хирург — изръмжа Джон-Пол.
— Знам.
— Прекарала е по-голямата част от живота си в учене.
— Какво се опитваш да кажеш?
— Тя няма голям опит с мъжете… не знае какви копелета могат да бъдат.
— Тя е зряла жена.
— Тя е наивна.
— Кой е наивен? — попита Мишел, която се появи неочаквано.
— Няма значение — каза брат й, но продължи да гледа намръщено Тео. Осъзна, че бе сърдит и на Мишел не само защото бе позволила да стане уязвима, като се бе забъркала с този непознат, а и защото бе избрала точно човек, който работеше за правителството, по дяволите. Това бе почти непростимо.
— Майк, двамата с теб трябва да си поговорим.
Тя не обърна внимание на гнева, който струеше от гласа му.
— Бен вече се облича и ще ни чака пред къщата след десет минути. Ще изпрати няколко патрулни коли да потърсят тойотата. Казах му, че са трима или четирима мъже, може би повече.
— Поне четирима са — каза Тео.
— Знаеш ли къде татко държи тиленола? — попита Мишел брат си.
— Над мивката в кухнята. Да го донеса ли?
— Аз ще ида. Тео, трябва да минем първо през болницата — настоя тя, докато се отдалечаваше.
— Шевовете могат да почакат.
Мишел се върна с шишето тиленол и две чаши вода. Под мишница носеше два плика замразени зеленчуци. Тя остави тиленола и чашите на масата и вдигна пликовете:
— Грах или моркови?
Тео отвори шишето тиленол.
— Моркови.
Мишел поразмачка малко замръзналия пакет и го постави на коляното на Тео.
— По-добре ли е?
— Да, благодаря.
Мишел вдигна пакета с грах на челото си. Тео веднага остави шишето и издърпа Мишел да седне в скута му.
— Боли ли те? Дай да видя.
Загрижеността в гласа му едва не я разплака. Тя си пое дъх и каза:
— Нищо сериозно. Само малка цицина. Наистина, не е нищо…
— Шшшт — прошепна той и нежно отмести ръката й, после наклони главата й, за да огледа раната.
Колкото повече виждаше Джон-Пол, толкова по-нещастен се чувстваше. От начина, по който Тео докосваше Майк, разбра, че този мъж очевидно имаше чувства към нея и че бе твърде късно да се направи нещо. Федерален служител. Как бе успяла да си падне по такъв?