— По дяволите! — измърмори той.
Мишел и Тео не му обърнаха внимание.
— Няма кръв.
— Казах ти, че не е нищо особено.
— Но имаш голяма цицина.
— Добре съм.
Той нежно отмести кичура от лицето й. Отвращението на Джон-Пол стана неудържимо.
— Майк, стани от скута му и седни на стол.
— Мисля, че брат ти не ме харесва — каза Тео усмихнато. За да ядоса Джон-Пол, той целуна Мишел по челото. — Кога си удари главата? Когато змията падна върху теб ли?
Тя се измъкна от ръцете му и седна на съседния стол.
— Каква змия? — попита Джон-Пол.
— Памучна уста, падна от едно дърво — обясни тя на брат си.
Тео отвори шишето с тиленол. Мишел протегна ръка и той пусна две капсули в дланта й. Малко след това тя каза:
— Тео, трябва да отидем в болницата и да намерим онзи пакет.
— За какво говориш? Какъв пакет? — попита Тео. Мишел реши, че трябва да започне отначало. Подпря лакът на масата, опря замразения грах на челото си и каза:
— Познах един от нападателите.
— И ми казваш това чак сега? — Той рязко се надигна и пакетът с моркови излетя. Джон-Пол го хвана точно преди да падне, после се протегна и го стовари върху коляното на Тео.
Мишел затвори очи от болка, защото от неговия вик главата я заболя още повече.
— Мъжът, който тичаше след нас, докато се опитвахме да подкараме лодката… него разпознах. Ти насочи фенера към лицето му, помниш ли? Беше куриерът от „Спийди Месинджър“. Който дойде при мен онзи ден на тренировката, докато седях на пейките…
— Забелязах го на стадиона тогава, но не видях лицето му. Носеше шапка. Говориш за този, по когото стрелях ли?
— Да.
— Уби ли го? — попита Джон-Пол.
Мислите на Тео препускаха.
— Не — отвърна той нетърпеливо. — Не уцелих. Мишел, все още не разбирам защо ми казваш чак сега, че си познала един от тях.
— Кога имах време да ти кажа? Докато стреляха по нас и ни преследваха? Или докато се криехме в мочурището и ти не ми даваше да говоря?
— Абсолютно сигурна ли си, че е бил същият човек?
— Да — натърти тя. — Знаеш ли кое е странното? Докато говорех с него на стадиона, имах чувството, че съм го виждала и преди, но тогава си помислих, че може да съм го мяркала в болницата. Там често получаваме пратки.
— Разпозна ли някой от останалите? Онзи в лодката например?
— Не видях лицето му. Той скочи във водата, когато ти стреля по него.
— Него поне уби ли го? — попита Джон-Пол.
— Не, не го улучих.
Джон-Пол го изгледа недоумяващо.
— Защо изобщо носиш пистолет, щом не знаеш как да си служиш с него?
— Знам как да си служа с него — рязко му отвърна Тео. — С удоволствие ще ти покажа.
— Може да ги е ранил — предположи Мишел и веднага осъзна иронията в думите си. Мисията й бе да спасява човешкия живот, не да убива. Но след като бяха стреляли по нея, моралните й възгледи определено се бяха преобърнали.
— Да, няма начин — измърмори Джон-Пол отвратен. — На какво разстояние беше този мъж?
— В този момент стреляха по нас от всички страни — обясни Мишел. — А Тео се опитваше да ме предпази и в същото време стреляше.
Джон-Пол не обърна внимание на обяснението й.
— Защо носиш пистолет? — попита той.
— Защото така ми бе наредено. Получавам много смъртоносни заплахи.
— Мога да си представя — каза Джон-Пол.
— Ще спрете ли да се заяждате един с друг? Попаднали сме в адска каша. Тео, мисля, че вече се сещам какво става. Мъжът, или мъжете, които са вилняли в клиниката ми, са търсели един пакет. Мъжът, който дойде при мен на стадиона, каза, че друг служител на „Спийди Месинджър“ ми доставил пакет по погрешка и се опитваше да го получи обратно. Аз се обадих на секретарката в спешното и й казах да го потърси и да му го даде. Изпратих го в болницата, но после не проверих дали са му предали пакета. Помниш ли, че Елена докара един кашон с пощата ми вчера? Предполагам, че мъжете, които дойдоха вкъщи снощи, са мислели, че пакетът е там. Но аз прегледах какво има в кашона, там нямаше пратки, получени по куриер. Смятам, че не са го намерили в болницата и са решили, че тя ми го е донесла в къщи.
— Има само един начин да разберат, че Елена ще ти носи нещо — каза Джон-Пол.
— Сложили са подслушвателно устройство на телефона — каза Тео. — По дяволите, защо не проверих?
— Аз ще го намеря — предложи Джон-Пол.
— Знаеш ли какво трябва да търсиш?
Брат й го погледна засегнат.
— Разбира се.
Тео помисли секунда-две и каза:
— Като го намериш, не го махай.
— Защо? — попита Мишел.
— Защото не искам да разберат, че сме го намерили. Можем да решим да им подадем фалшива информация.
— Кажи ми точно какво ти каза онзи мъж — запита Джон-Пол и Тео забеляза, че вече не се държи толкова враждебно.