— Говори ли с Ноа? — попита го.
— Не още. Но говорих с началника на „Спийди“. Познай какво научих?
— Че там не работят нито Франк, нито Еди, нали? Боже, чувствам се като идиотка.
— Наистина, там не работят Франк или Еди, но защо се чувстваш като идиотка? Нямала си никаква причина да се усъмниш в разказа му.
— Тео, казвам ти, виждала съм този мъж и преди. Мислех, че съм попадала на него в болницата, но очевидно не е така. Тогава къде може да съм го виждала?
— Ще се сетиш — каза й той. — Опитай да не се напрягаш и докато си мислиш за нещо друго, ще си спомниш най-неочаквано. Знаеш ли още какво ми каза началникът?
Мишел отиде до канапето, седна и се наведе да завърже връзките на обувките си.
— Кажи ми.
— Пакетът е бил изпратен от „Бенчли, Тарънс и Полсън“.
— И е бил адресиран до мен?
— Да. Обадих се във фирмата, но отказаха да ми дадат информация по телефона. Така че изпратих Ноа на място. А, говорих и с Елена Милър. Тя ми изнесе цяла тирада.
Мишел кимна.
— Елена винаги има готова тирада. Какво каза?
— Че куриерът се държал враждебно.
— Това вече ни е известно.
— Когато не успяла да намери пакета, за да му го даде, той започнал да й крещи. Освен това я заплашил. Била толкова ядосана, че се канела да се обади в куриерската служба и да се оплаче от служителя им, но била много заета и после забравила.
Мишел стана и се приближи до бюрото. Забеляза начина, по който той я гледаше, и попита:
— Какво има?
— Чак сега забелязах колко изморена изглеждаш.
— Добре съм.
— Тревожа се за теб. Изглеждаш така, сякаш всеки момент ще припаднеш.
— Добре съм — настоя тя.
Не изглеждаше добре. Тенът й беше блед и тя бе напрегната. Трябваше й още малко време да се успокои, помисли си той. Пренапрежението щеше да я изтощи и тя щеше да рухне.
— Ела тук.
— Тео, можем да тръгваме. Трябва да зашия ръката ти и да намерим онзи пакет.
— Шевовете и пакетът могат да почакат още няколко минути. Поеми си дълбоко дъх и опитай да се успокоиш. Искаш ли нещо за пиене? Кола или нещо друго?
— Не, благодаря.
— Ела тук.
— Тук съм.
— По-близо.
Тя пристъпи една крачка напред.
— Тео…
— По-близо.
Този мъж бе неустоим. Мишел знаеше, че не трябва да му позволи да я разсейва. И двамата имаха прекалено много работа. Скръсти ръце на гърдите си и се намръщи.
— Сега нямаме време да се забавляваме.
Той я придърпа в скута си.
— Защо мислиш, че искам да се забавляваме? Ръката му се намести на врата й и той бавно я притегли до себе си.
— Не знам… просто имам чувството, че може би искаш да ме целунеш — каза тя, като постави ръце на раменете му.
— Изобщо не ми е хрумвала подобна мисъл. Не можем да се бавим сега, скъпа. Имаме прекалено много работа.
Той хапеше нежно врата й. Мишел затвори очи и наклони глава настрани, за да може да целуне ухото й.
— Значи съм изтълкувала погрешно сигналите — прошепна тя.
— Сигурно — съгласи се той точно преди устните му да уловят нейните в дълга изгаряща целувка, която я остави разтреперана, в мълчаливо очакване за още.
Тео смяташе да я целуне съвсем набързо, но щом устните му докоснаха нейните, той просто не можа да устои. Знаеше, че трябва да спре, преди нещата да са излезли извън контрол, но продължи да я целува, докато тя не се отдръпна.
— Не може така — каза тя задъхана и замаяна. — Просто не може. — Тя опря челото си в неговото. — Трябва да спрем, Тео.
— Да, добре — каза той дрезгаво, докато се опитваше да нормализира пулса си.
Целуна я по челото, после по носа.
— Това е болница, за бога.
Тя го целуна по устата, после внезапно се дръпна и прошепна:
— Аз работя тук. Не би трябвало да кръжа постоянно и да целувам пациентите.
И го целуна отново. Тео усети, как започва да губи контрол. Рязко се дръпна и я вдигна да стане.
Тя се облегна на бюрото и краката й поддадоха. Боже, как само я целуваше, толкова й харесваше да усеща вкуса му! Обезсърчена осъзна, че всичко в него й харесваше. Спокойното му държане, което сякаш казваше „аз ще се погрижа за всичко“, самочувствието му. Чувстваше се толкова добре в кожата си, толкова сигурен в себе си. Когато се страхуваше, не криеше страха си, както правеше брат й. Беше толкова сигурен в себе си, че не се интересуваше какво си мислят другите за него.
Мишел се възхищаваше най-много на това.
Пое си дълбоко дъх и се отправи към спешното. Бутна летящата врата с длан и влезе в коридора. Тео вървеше по петите й.
— Имаш много секси походка — каза й той.